— Изследвания и производство на електронна апаратура — каза той. — Съвсем очевидно, ако се съди по количествата чисти метали, които купуват от нас.
— Купуваните количества изглеждат ли необикновено големи за този вид производство? — попита Джин.
— Какви количества могат да се считат за необикновено големи? — попита Круин. — Преди да направя някакво сравнение, трябва да зная обема на тяхната продукция.
— Е, какво точно произвеждат? Имате ли някакви образци тук?
Круин поклати глава.
— Техните стоки отиват главно в градовете.
„Или поне те казват така на селата“ — помисли си Джин.
— А някакъв начин да се провери какъв е действителният обем на производството им?
Круин и Доло се спогледаха.
— Може би можем да получим приблизителни цифри за Азрас — каза Круин. — За другите градове… едва ли. Може би ще помогне, ако знаем какво точно търсиш.
Джин пое дълбоко дъх.
— Групата за анализи на Авентини, изглежда, смята, че Мангъс е площадка за ракетни изпитания.
Лицето на Круин внезапно стана сурово.
— Изпитания на ракети? Какъв вид ракети?
Джин разпери ръце.
— Това е едно от нещата, които трябва да разбера. Но аз се сещам само за две приложения на ракети — като транспортни средства за космически пътувания… и като оръжия.
Един дълъг момент Круин мълчаливо я гледаше.
— И ако е първото, ще докладваш, че ние отново представляваме заплаха за вас? — каза строго той. — И демоните-бойци отново ще дойдат тук и като предупреждение ще разрушат Мангъс? Докато ако градовете само планират шантаж или открита война срещу селата, вие ще се усмихвате и ще ни оставите да се избиваме?
Джин издържа погледа му, без да мигне.
— Ако искахме да ви унищожим, можехме да го направим по сто различни начина. Това не е заплаха, това е просто реалност. Вие сте дошли от човешкия Доминион… и сигурно си спомняте за ужасните оръжия, които може да създаде един технологически развит свят.
— Така е — призна намръщено Круин. — Това е била една от причините, поради която нашите предци са го напуснали.
— Добре тогава. Ние няма да се опитаме да ви унищожим… независимо дали вярвате, или не, това е самата истина. Истина е също, че ние нямаме никакъв интерес да водим с вас ненужна война. Преди всичко ние нямаме за губене нито време, нито пари, нито животи. Ако Квазама разработва ракети за космически полети… е, ние ще трябва да приемем тази реалност. Ако обаче, това е задължително условие, можем да сме достатъчно сигурни, че цялата планета няма да са надигне масово и да ни нападне.
— Кои ще са онези глупаци на Квазама, които да предприемат подобно самоубийствено нападение? — засмя се Доло. — И кои ще са толкова глупави, за да ги последват?
Джин поклати глава.
— Не зная. Това е едно от другите неща, които трябва да открия.
— А ако Мангъс строи ракети за вътрешна междуособна война? — каза Круин. — След като вашите хора възстановят способността ни да се унищожаваме, ще ни обърнат ли гръб?
Джин стисна зъби. Отново нямаше смисъл да лъже.
— Възможно е. Аз се надявам да не стане така, но това се решава от нашите лидери. Имайте предвид обаче, че тъй като моите другари са мъртви, аз съм тази, която изпълнява задачата. Ако в моя доклад пише, че вие не представлявате заплаха за нас и че ние ще имаме по-голяма полза да установим политически и търговски отношения с вашата култура, отколкото да оставим тази култура да се самоунищожи… — Тя вдигна рамене. — Кой може да каже какво ще направят те? А с моя чичо в Директорията поне има вероятност гласът ми да бъде чут.
— Онзи, който едва не се прости с живота си на Квазама? — остро попита Круин.
Тя поклати глава.
— Не, друг мой чичо. Коруин Моро, губернаторът на Авентини.
Круин се намръщи.
— Твоето семейство има такъв статут и власт във вашия свят?
По гърба на Джин преминаха тръпки. Баща й под домашен арест; политическата власт на чичо й Коруин несигурно балансирана върху нейните рамене…
— Поне за момента — въздъхна тя. — Има сили, които се опитват да го променят.
— И решението зависи от доклада, който ти ще занесеш? — попита Круин.
— По-скоро от това как ще изпълня задачата си. — Джин поклати глава. — Но това няма значение. Аз ви казах защо съм тук и доколкото можах, отговорих на всичките ви въпроси. Трябва да зная… сега… дали ще ми позволите да изпълня задачата си.
Круин стисна устни.
— Сигурен съм, че разбираш колко опасно е за семейството ни запазването в тайна на твоята самоличност. Ако по някакъв начин те разкрият, последствията за нас ще са катастрофални. Какво ни предлагаш срещу този риск?