— Ало?
Но лицето, което се появи на екрана на видеотелефона, не беше на Тена. Беше на генерал-губернатора Чандлър. Толкова мрачно не го бе виждал досега.
— Най-добре веднага отивай на космодрума — каза той без никакви предисловия. — „Южен кръст“ пристига след петнадесет минути и ти сигурно ще искаш да научиш онова, което имат да ни съобщят.
— „Южен кръст“? — намръщи се Коруин и в стомаха му започна да се събира буца. — Какво се е объркало?
— Всичко — изръмжа Чандлър. — Тръгвай.
Коруин скръцна със зъби.
— Да, сър.
Екранът на видеотелефона изгасна.
— По дяволите! — промърмори Коруин, стана и започна да се облича. Имаше само една възможна причина за преждевременното завръщане на „Южен кръст“ — квазаманската акция е претърпяла неуспех.
Какво бе станало? Катастрофа? Бедствено положение, изискващо бързи действия… а дългогодишният опит показваше, че комитетите и комисиите не са от най-бързите.
„Повечето работи са свършени — спомни си Коруин старата поговорка — от комитети от по един човек.“
Той стисна зъби, вдигна телефона и набра един номер.
След двадесет минути Коруин пристигна на космодрума и видя, че Чандлър е ангажирал една от конферентните зали. Двама други членове на Директорията — Телек и Прийсли — бяха пристигнали преди него… и един поглед към лицата им му показа, че положението е по-лошо, отколкото бе предполагал.
Беше прав.
Докладът на капитан Коджа беше кратък отчасти защото нямаше много за казване, отчасти защото увеличената телефотоснимка на дисплея на стената зад него разказваше всичко.
— Решихме да не чакаме да видим дали кобрата е намерила капсулата за оцеляване — заключи капитанът, — защото допуснахме, че ще можем да помогнем повече като се върнем и лично докладваме за положението. — Той погледна Чандлър. — Това всъщност е всичко, което имам да съобщя, сър. Имате ли някакви въпроси?
Чандлър попита нещо и той му отговори, но Коруин не чу нищо от отговора. Между него и залата сякаш беше паднала ужасна мъгла. Между него и останалата част от Вселената. Пред очите му, пред компютърната увеличена снимка на гибелта на совалката като призрак се въртеше последният образ на Джин, застанала на входа на „Южен кръст“ — и как му маха… „Аз я изпратих там. — Тази мисъл се въртеше в ума му като хладен ураган. — Аз ги притиснах да я приемат за кобра. И след това я изпратих на Квазама… и всичко това само за да попреча на политическите си врагове…“
В името на политиката.
Някой го питаше нещо. Той се обърна към гласа. Чандлър го гледаше.
— Да?
— Попитах дали имаш някакви коментари или предложения — повтори равнодушно генерал-губернаторът.
За момент Коруин се втренчи в него. Чандлър отвърна на погледа му спокойно, без да мига. Държавнически поглед, какъвто Коруин беше виждал толкова често в него… и винаги бе мразил. С този поглед Чандлър искаше да покаже, че стои над политиката или отхвърля цялата отговорност за нещо, в което е участвал. „Значи така ще е и сега — помисли си Коруин. — Няма да приеме по-голяма отговорност, отколкото е абсолютно задължен. Е, сега ще разберем.“
Но преди това трябваше да зададе един въпрос. Той погледна Коджа, облиза устни и попита:
— Капитане, има ли… Има ли някакви сведения… коя от кобрите може да е оцеляла?
— Съжалявам, губернаторе, но няма — отвърна Коджа съчувстващо. — Сто пъти прегледахме данните. Няма начин да се установи.
Коруин кимна. Чувстваше как другите го гледат.
— И все пак може би Джин е останала жива, нали?
Коджа вдигна рамене.
— Може да е тя, да. Може да са всички кобри, доколкото можем да кажем.
„Без напразни надежди“ — предупреди се Коруин. Но напомнянето не беше сериозно и той го знаеше. Без надеждата умът му можеше да се обърне навътре, далеч от вълната на вина, застрашаваща да го залее. Но с надеждата… същата вълна може да бъде обърната навън. Обърната навън да търси отмъщение за случилото се с племенницата му. Жива или мъртва, той й дължеше това.
— За момента — каза той и погледна Чандлър — можем да прескочим взаимните обвинения защо „Южен кръст“ не е носил никаква техника за такова бедствие. Сега наш първи приоритет е да съберем спасителен екип и колкото се може по-бързо да го изпратим на Квазама. Какво сте предприели в тази насока?
— Вече говорих с координатора Монг Ка — каза Чандлър. — Директорите на Академията ще ни изготвят списък.