— Когато има неподчинение — отвърна спокойно Доло, — работникът ще бъде наказан. И аз съм този, който налага наказанията.
За момент двамата млади мъже впериха очи един в друг. После Нардин въздъхна, отпусна ръка, обърна гръб на Доло и се отмести от мястото на товарене.
„Случаен спор? — зачуди се Джин. — Или Нардин се държи така, за да дразни хората.“
— Успокои ли се? — тихо попита тя Доло.
— Да — отвърна той и си пое дъх. — Някои хора просто не знаят как да използват властта си толкова млади.
Джин го погледна. Дали той забелязваше иронията в думите си? Та той бе само деветнадесетгодишен.
— Радиг Нардин високо място ли заема в йерархията на Мангъс? — попита тя.
— Баща му, Оболо Нардин, е владетел.
— Значи Мангъс е семеен бизнес като вашия?
— Разбира се. — Доло явно беше изненадан, че му задава такъв въпрос.
Последните няколко контейнера бяха натоварени на камиона.
— Колко често идват от Мангъс за тези доставки? — попита тя.
Доло се замисли.
— Приблизително на всеки три седмици. Защо?
Джин кимна към камиона.
— Пътуването в контейнер е може би най-лесният начин да вляза в Мангъс.
Доло замислено смръщи чело.
— Само ако имаш достатъчно време да излезеш преди да заключат всички контейнери в някой склад.
— Заключват ли ги?
— Не зная… никога не съм бил там. Мангъс винаги изпраща свой човек да приеме доставките.
— Това нормално ли е?
— За Мангъс е нормално. Макар че ако си права за онова, което правят там, наистина има смисъл да не пускат селяни да влизат.
— Само селяни ли? Хората от града могат ли да влизат?
— Редовно — кимна Доло. — На всеки две-три седмици Мангъс вкарва работни групи за по една седмица. За прости монтажни операции, предполагам.
— Не разбирам — намръщи се Джин. — Искаш да кажеш, че взимат цялата работна сила отвън?
— Не, не цялата работна сила. Те имат постоянни работници, повечето от тях вероятно членове на рода Нардин. Предполагам, че монтажните операции възникват периодично и те предпочитат през останалото време да не поддържат постоянно работници.
— Това ми изглежда неефективно. Ами ако някои от тези работници междувременно си намерят друга работа и не са свободни, когато потрябват?
— Не зная. Но както казах, това са прости монтажни операции. Обучението на нови работници не е трудно.
Джин кимна.
— Познаваш ли лично някой, който е бил в някоя от тези работни групи?
Доло поклати глава.
— Нали ти казах, че това са само хора от града? Ние знаем за това само благодарение на връзката на баща ми с кмета на Азрас Капарис.
— Вярно… ти ми спомена за него. Той ли ви информира за онова, което става в Азрас и в другите градове?
— Донякъде. Срещу съответна цена, разбира се.
Несъмнено тази цена бе преференциалният достъп до семейната мина на Самънови.
— Останалите политически лидери на Азрас имат ли дял в тази сделка?
— Някои. — Доло вдигна малко неловко рамене. — Както всички други, и кметът Капарис има врагове.
— Хм. — Джин отново погледна високомерния Нардин и в ума й се появи един образ. Питър Тодор от времето на тяхната подготовка като кобри, видимо и нетърпеливо очакващ момента, когато Джин най-после ще се предаде и ще напусне групата. Моментът, когато той ще може да злорадства над нейното поражение. — Има ли някаква причина — внимателно попита тя, — поради която враговете на кмета Капарис да негодуват срещу Милика?
Доло се намръщи.
— Защо например?
Тя се овладя.
— Възможно ли е да им вземате повече за стоката, отколкото те смятат за справедливо?
Доло я погледна сурово.
— Ние не продаваме стоката си по-скъпо, отколкото струва — отвърна студено той. — Нашите продукти са редки и ценни метали с висока степен на чистота. Те са скъпи, независимо кой ги продава.
— Ами какво ще кажеш за семейство Ийтра? — попита Джин.
— Какво искаш да кажеш?
— Те продават дървен материал, нали? Продават ли го по-скъпо на градовете?
— Не, всъщност не — каза Доло. — Фактически по-голяма част от бизнеса с дървен материал се извършва без участието на Милика. Река Сомилари, която минава през главния район на дърводобив на север, тече директно през Азрас, така че голяма част от дървения материал се пуска по реката до местата за обработване. Ийтра всъщност се специализират в производството на някои продукти от дървесина като хартията рела… неща, които повечето търговци на едро с дървен материал не могат да правят добре. При минаването ви над гората вероятно си видяла от кораба дървета рела — ниски, с черни стебла и листа с форма на ромб.
Джин поклати глава.