— Джасмин Алвентин!
Тя се стресна и се обърна. Доло енергично й махаше от колата. Шофьорът също вече беше седнал зад волана. Сърцето й подскочи и Джин затича към тях.
— Какво има? — попита тя, отвори дясната врата и седна на седалката до Доло.
— Един от нашите хора е видял камион на семейство Телек да влиза през южната врата — отговори Доло. Беше видимо напрегнат. — В каросерията му имало нещо като дънер, завит с някакъв плат, така че да не се вижда.
Джин се намръщи.
— Необичайно дърво, което не желаят никой да види?
— Така мисли нашият съгледвач. Но си помислих, че може да е нещо друго с такава форма, което те още повече желаят да скрият.
Устата на Джин пресъхна. Ракета?
— Това е… лудост — успя да промълви тя. — Откъде може да са взели ракета?
Доло погледна към шофьора.
— Каквото и да е, искам да го видя.
Шофьорът тръгна по пътя спица, стигна до малкия пръстен и продължи в посока обратна на часовниковата стрелка.
— Най-простият маршрут е да хванем директно по пътя от южната врата до Малкия пръстен — промърмори Доло. — Но в този случай… предполагам, че ще завият по големия пръстен, ще стигнат до секцията на Ийтра, а после ще слязат по пътя до къщата. Какво ще кажеш, Уейлър?
— Прав сте, господарю Доло — кимна шофьорът. — Да обърна ли и да видим дали можем да ги настигнем?
— Обърни.
Шофирайки умело през тълпите пешеходци, Уейлър зави през Вътрешния зелен пояс, пресече пътя от южната врата и продължи към голямата къща, която Доло беше посочил преди няколко дни като дом на семейство Ийтра. Точно пред нея се отклоняваше под ъгъл друг път спица и Уейлър зави по него. Докато се отдалечаваха, Джин погледна към къщата… и видя стражите в ливреи на външните входове…
— Ето го — каза Доло и посочи един камион, който идваше срещу тях. Джин включи оптическите си усилватели да огледа тримата души в кабината. Всичките изглеждаха странно напрегнати, но никой нямаше вид на особено подозрителен към приближаващата ги кола. Минута по-късно двата автомобила се разминаха и Доло и Джин се спогледаха.
От каросерията на камиона наистина стърчеше нещо неприятно цилиндрично. И наистина беше завито с някакъв бял плат.
— Обърни и го последвай — заповяда Доло на Уейлър. — Е, Джасмин Алвентин?
Джин стисна устни, опитвайки се да оцени дължината и диаметъра на предмета.
— Много е голямо, ако е онова, което мислим, че е — каза тя. — При това го превозват много открито.
— Точно така — съгласи се Доло. — Да не говорим, че след като редовно извозват трупи, биха могли да докарат такова нещо, без изобщо да се вижда. Смяташ, че е дърво ли?
Джин прехапа устна. Може би беше възможно дори през плата да открие нещо.
— Нека да опитам нещо — каза тя, подаде глава от прозореца и включи оптическия усилвател за инфрачервена светлина.
Отражателно-радиационният профил на предмета беше ясен и категоричен — въпреки фоновия шум от камиона и паважа нямаше място за две мнения.
— Метал — каза тя.
Доло кимна и се навъси.
— Сигурен съм че разбираш какво означава това. Семейство Ийтра е сключило сделка с Мангъс.
— Или я е откраднало. Което може да създаде неприятности на цялото село.
— Неприятности от агенти, които я търсят да си я върнат! — изсъска Доло.
„Или просто да отмъстят“ — помисли си Джин. Но нямаше смисъл да тревожи Доло и с това.
— Главно — отговори тя. — От друга страна, сега имаме възможност да съберем малко информация, без да се налага да ходим чак в Мангъс.
Той я погледна.
— Сериозно ли говориш? Не можем да влезем в къщата на Ийтра.
— Не съм си й помисляла — отвърна категорично тя. — Затова трябва да действам тук, и то сега.
Той възрази нещо, но Джин беше прекалено заета, за да му обърне внимание. Имаше поне дузина начини да унищожи един камион, но всички те моментално щяха да я разкрият като демон-боец. Отдясно покрай улицата се простираше друг пазар на Милика, препълнен с потенциални свидетели на всичко, което би се опитала да направи.
Потенциални свидетели… но също и потенциална възможност за отвличане на вниманието.
— По-бързо — заповяда тя на шофьора. — След минута искам да го задминем.
— Господарю Доло? — попита той.