— Изпълнявай — отвърна Доло. — Какво си намислила, Джин?
— Когато минем покрай камиона, ще скоча в него — отвърна тя, свали стъклото и загледа пазарните павилиони напред. Там някъде трябваше да намери онова, което търсеше…
Да… вдясно до улицата на петдесет метра напред шестима купувачи оживено разговаряха с продавач на храна и напитки… четирима бяха с мохи на раменете.
— По-бързо! — заповяда тя на Уейлър. — Доло Самън, ще те срещна при къщата. — Вече доближаваха камиона. Джин активира системата за търсене и захващане и се прицели в три от мохите. Знаеше, че даже и на дневна светлина е рисковано да стреля дори с маломощните лазери на кутретата си. Но не можеше да направи нищо освен да кръстоса мислено пръсти и да се моли никой да не я забележи. Сега бяха точно зад камиона и Уейлър вече беше започнал да го изпреварва… и когато минаха покрай павилиона за храна, Джин стреля три пъти.
Стана точно както беше предполагала. Крясъците на птиците разцепиха въздуха като три сирени, следвани непосредствено от рева на трима души. Опърлените мохи яростно връхлитаха от въздуха и всички побягнаха да търсят убежище от неочаквано освирепелите птици. И когато цялата тази суматоха остана зад нея, Джин отвори вратата. За миг се задържа на стъпалото, за да запази равновесие, после затвори вратата и се хвърли напред. Координацията й беше идеална: Уейлър тъкмо изпреварваше и нейната страна на колата беше в мъртвия ъгъл на огледалото за обратно виждане на камиона. Тя скочи, хвана се за една от отворените задни врати, издърпа се нагоре и се настани на сянка в каросерията.
Пое дълбоко дъх. Нямаше никакво време. След пет минути или дори по-малко камионът щеше да стигне до къщата на Ийтра и ако дотогава не слезеше, вероятно щеше да трябва да си пробива път със стрелба. Тя коленичи до цилиндъра, разкъса белия плат… и замръзна.
Платът не беше обикновено платно. Беше лек и плътен, завързан за цилиндъра с въжета.
Парашут.
Цилиндърът под него беше гладък и бял, с черни следи от обгаряне по повърхността. Следи, които не можеха да скрият надписа върху свободно закрепения панел за достъп:
ТРАНСПОРТЕН КОНТЕЙНЕР 6-КХ:
САМО ЗА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ПРАТКИ.
„Божичко! — помисли си тя и изтръпна. — Семейство Ийтра нито са купили, нито са откраднали ракета. Те са намерили нещо много по-лошо: прощален подарък от «Южен кръст».“ Подарък за нея!
(обратно)Цяла секунда умът й сякаш беше в лед. Съществуването на капсулата беше достатъчно лошо, но попадането й в ръцете на квазаманците бе още по-лошо. В мига, в който Ийтра разберяха какво са намерили и съобщяха на властите…
А тя разполагаше с може би не повече от три минути да намери начин да предотврати това. Джин стисна зъби, зарови пръсти под края на панела за достъп и го отвори.
Съдържанието не я изненада: пакети с храна за аварийна ситуация, леки одеяла, санитарни пакети, раница и съд за вода… всички неща, от които се нуждае един корабокрушенец на враждебна територия, за да оцелее. И всички ясно надписани на англик.
Което означаваше, че ако по някакъв начин успееше да заличи надписа от външната страна на капсулата, нямаше да спечели нищо. Освен ако не можеше напълно да унищожи съдържанието й…
По бузата й се стече струйка пот. Тя зарови из пакетите, проучваше съдържанието им и отчаяно се мъчеше да измисли нещо. Лазерите й не бяха конструирани за запалване на такъв вид огън, но ако бяха изпратили някакво гориво за готвене…
Блуждаещите й пръсти напипаха нещо, което прошумоля — сгънато парче хартия. Тя се намръщи, извади го и го отвори. Беше съобщение. Кратко.
Не можем да слезем при теб. Ако можеш да издържиш, ще се върнем и ще ти помогнем колкото се може по-бързо. Ще слушаме да ни се обадиш по изгрев, по пладне, по залез и в полунощ местно време. Ако ни изпратиш сигнал, ще слезем и ще те намерим.
Кураж!
Капитан Риверо КоджаДжин прехапа устна. „Ще слезем и ще те намерим.“ — Представи си как цяло отделение кобри стреля безразборно в Милика, докато се опитват да я намерят… Изруга тихо и зарови в пакетите с подновена енергия — търсеше предавателя, за който Коджа намекваше, че е в пратката. Но той или беше някъде надълбоко…
Или работниците на Ийтра, които бяха намерили капсулата и я бяха отворили, вече го бяха извадили.
По дяволите. Той трябваше да е там, само на няколко метра от нея, в кабината на камиона… За миг тя си представи как взривява кабината с бронебойния си лазер, как стреля със звуковото оръжие да зашемети хората вътре и да вземе предавателя…
И после се скрива в гъстата гора. А Самънови отиват на съд за предателство.