Разгневена, Джин отхвърли тази мисъл. Предавателя го нямаше, край. Тя пъхна бележката на Коджа в джоба си, върна капака за достъп на мястото му и отиде до задната страна на каросерията. Камионът направи остър десен завой и тя се хвана за вратата, за да не падне. Бяха завили…
Което означаваше, че камионът е напуснал пътя-спица и всеки момент щеше да стигне до къщата на семейство Ийтра. Джин облиза устни и надзърна през пролуката между вратите. Дали имаше нещо, което да използва за отвличане вниманието на хората наоколо? Имаше много пешеходци и след като скочеше от камиона, тя можеше лесно да се смеси с тълпата. Но нищо не можеше да направи, за да прикрие самото скачане. Джин стисна зъби, приготви се и когато камионът рязко намали, скочи. Тича няколко крачки, спря, после се обърна и бързо тръгна в обратна посока, оставяйки зад гърба си къщата на Ийтра.
Не последваха никакви викове. Чу как камионът спря за малко и след това отново тръгна, последван от бръмченето на затваряща се врата.
Круин Самън остави смачканото листче на бюрото си и я погледна.
— Така — каза той. — Като че ли настъпва краят на твоята анонимност.
— Така изглежда — кимна Джин.
— Не разбирам защо — възрази Доло от обичайното си място малко зад баща си. — Ийтра не могат да ти създадат неприятности, докато не представят на шахни някакво доказателство. Защо просто не проникнеш в дома на Ийтра тази нощ и не разрушиш или откраднеш капсулата?
Джин поклати глава.
— Няма да стане. Преди всичко има голяма вероятност дотогава съдържанието на капсулата да е разпръснато из цялата къща и няма никаква гаранция, че ще мога да събера всичко. И което е по-важно, самият факт, че съм влязла и излязла в една охранявана къща, без да бъда хваната, ще е достатъчно доказателство, че не съм обикновен чуждоземец, а демон-боец. А ние не искаме да създадем такава паника, нали?
— Значи Ийтра ще информират шахни, че при нас тайно е кацнал чуждоземец. — Круин не сваляше очи от лицето на Джин. — И за своята бдителност и патриотизъм Ийтра ще спечелят още престиж. Така ли ще ни помогнеш да ги поставим на мястото им?
— Разбирам, че имате свои собствени приоритети, Круин Самън — каза Джин студено, — но според мен е по-добре да забравите, че Самънови могат да пострадат, и вместо това да се съсредоточите върху проблемите, които може да създаде всичко това на Милика.
— Проблемите, които всичко това може да създаде на теб, искаш да кажеш — отвърна Круин. — Ние от Милика нямаме вина, Джасмин Моро, ако сме измамени от хитър чуждоземец и сме му предложили гостоприемството си.
— Значи ли това, че анулирате нашата сделка? — попита Джин.
Той поклати глава.
— Не, ако не е наложително. Ако обаче стане ясно, че залавянето ти е сигурно, няма да допусна семейството ми да бъде съсипано. — Той се поколеба. — И ако шахни научат за теб… най-малкото ще те предупредя да напуснеш къщата ми.
За да няма престрелки в къщата на семейство Самън! Това беше всичко, което можеше да очаква при създалите се обстоятелства… и вероятно повече, отколкото би могла да получи другаде.
— Мисля, че сте доста честен с мен — каза тя.
— Във всеки случай повече, отколкото ти с нас — каза Круин Самън.
Стомахът на Джин се сви.
— Какво имате предвид?
— Имам предвид истинското ти име — отвърна спокойно той. — И връзката на това име с Мангъс.
Джин почувства неочакван хлад в стаята и погледна към Доло. Той отвърна спокойно на погледа й; лицето му, също като това на Круин, бе непроницаемо.
— Никога не съм ви лъгала — отвърна тя, без да сваля очи от Доло. — И двамата.
— Премълчаването на истината не е ли лъжа? — тихо попита Доло. — Ти разбираш значението на думата мангуста, но не ни го каза.
— Ако нарочно съм искала да го скрия, защо изобщо ви казах, че ни наричат кобри? — възрази тя. — Истината е, че не го смятах за толкова важно.
— Не е важно ли? — изсъска Круин. — Мангуста едва ли е име на място, което иска просто да господства над квазаманските села. И ако Мангъс е истински опит за съпротива срещу нашите общи врагове, как може семейство Самън да ти помогне да го унищожиш?
— Аз не искам да го унищожа…
— Пак полуистини — отвърна Круин. — Може би ти лично не искаш, но след теб сигурно ще дойдат други, които ще го сторят.
Джин пое дълбоко дъх. „Спокойно, момиче! Съсредоточи се и мисли трезво.“
— Вече ви казах, че не зная какво ще направят моите хора с моя доклад… и подчертавам, че мирните отношения с Квазама са предпоставка за връщането ви в Космоса. Но ако шахни имат намерение да ни нападнат, наистина ли мислите, че ще го направят без поддръжката на цяла Квазама? Или казано другояче, няма ли да искат и градовете, и селата да дадат всичките си ресурси и човешки сили?… — Джин за миг погледна Доло. — Независимо дали вие искате, или не?