Круин мълчеше и я гледаше. Тя си наложи да издържи погледа му.
— Отново се опитваш да докажеш, че Мангъс представлява директна заплаха за нас — каза той. — И отново без никакво доказателство.
— Такова доказателство може да се намери само в Мангъс — отговори Джин и почувства, че топката в стомаха й започва да се отпуска. Каквото и да бе мрачното й предчувствие, беше ясно, че Круин е достатъчно умен, за да разбере, че в описания от нея сценарий има много истина, за да го пренебрегне напълно. — Единственият начин да сме сигурни е да влезем там и да се уверим лично.
— Да влезем там? — На устните на Круин се появи язвителна усмивка. — Колко бързо се преобразяваш от чуждоземец в квазаманец, Джасмин Моро. И не ти ли минава през ума, че след като влезеш в Мангъс, ще поставиш вашите приоритети пред нашите?
Джин стисна юмруци.
— Обиждате ме, Круин Самън — озъби се тя. — Аз не си играя с живота на хората… нито на моя народ, нито на вашия. Аз искам да зная дали Мангъс застрашава някого… Авентини или Квазама… Това е моят единствен приоритет.
За момент Круин само я гледаше, после тихо каза:
— Мислех, че си боец, Джасмин Моро. Сега виждам, че съм сбъркал.
Тя примигна.
— Не разбирам.
— Бойците — все така тихо продължи той — не се интересуват от хората, които им е заповядано да убият.
Джин потръпна от възмущение. Не беше искала да убеждава Круин толкова разпалено… и определено не бе искала да каже, че благосъстоянието на Милика наистина е нейна грижа. Напомни си строго, че е тук само с една цел: да научи дали световете на кобрите са застрашени. Ако една група квазаманци се готвеше да избие друга, това не я засягаше.
Само че я засягаше.
И за първи път беше принудена да признае този факт пред себе си. Тя беше живяла с тези хора; беше живяла с тях, беше яла тяхната храна, беше приела тяхната помощ и гостоприемство… и нямаше начин просто да им обърне гръб и да си тръгне. Круин беше прав — тя не беше боец.
Което значеше, че не е кобра.
Джин гневно примигна, за да не видят сълзите й. Всъщност това нямаше значение — тя вече така беше оплескала работата, че никакъв друг провал не би имал съществено значение.
— Няма значение какво съм или не съм — озъби се тя. — Сега единственото важно нещо е дали ще ми помогнете да вляза в Мангъс, или ще трябва да се справя сама.
— Аз вече ти обещах помощта си — каза студено Круин. — С този си въпрос ти ме обиждаш.
— Е, днес, изглежда, е ден на обиди — каза уморено Джин. Преживяванията от борбата избледняваха и оставяха след себе си само умора.
— Доло говореше за работни групи, набирани в Азрас. Можете ли да помолите вашия приятел кмета да ме включи в една от тях?
Круин погледна сина си.
— Може би е възможно — каза той. — Ще ми трябва обаче една седмица да го уредя.
— Не можем да загубим толкова много време — каза Джин. — Трябва да вляза и да изляза от Мангъс през следващите шест дни.
— Защо? — намръщи се Круин.
Джин кимна към писмото на Коджа върху бюрото.
— Защото тази бележка променя всичко. Сега няма да има половин година дебат дали да изпратят тук друга група. Коджа веднага се е върнал на Авентини и щом съберат спасителен екип, ще тръгнат насам.
Круин стисна устни.
— И кога ще пристигнат?
— Не зная точно. Може би след седмица.
— След седмица? — възкликна Доло.
— Лошо — съгласи се Круин. — Но можеше да е и по-лошо. С новата доставка на метал за Мангъс оттам скоро ще поискат допълнителни работници.
— Колко скоро? — попита Джин.
— В рамките на шестдневния ти срок, предполагам — отвърна Круин. — Още следобед ще пратя съобщение до кмета Капарис и ще го попитам дали в една от групите може да бъде включен член на моето семейство.
— Моля те, попитай го дали може да включи двама души — тихо каза Доло.
Круин повдигна вежди.
— Благородно желание, синко, но необмислено. Поради каква причина… освен любопитство… трябва да ти позволя да придружиш Джасмин Моро в това пътуване?
— По причина, че тя все още познава Квазама съвсем слабо — отвърна Доло. — И по хиляди начини може да се издаде, че е чуждоземка. И което е още по-лошо, след като е вътре може да не научи или дори да не забележи нещо жизненоважно.
Круин погледна Джин.
— Имаш ли нещо против?
— Ще се справя самичка — отвърна хладно тя. — Благодаря ти за предложението, Доло, но нямам нужда от ескорт.
— Неговите аргументи не са ли валидни? — настоя Круин.