— И оттогава се стараеш да живееш така, че да го оправдаеш?
Често бе мислила за това.
— Не зная. Възможно е. Спомням си, седмици след това имах чувството, че всички ме гледат очаквателно, сякаш се надяват да направя нещо свръхпревъзходно.
— И сега си на Квазама. И продължаваш да се опитваш да оправдаеш името си.
— Е, чак пък толкова… Поне се опитвам да направя така, че баща ми да се гордее с мен.
— Разбирам го може би по-добре от теб — каза Доло. — Нашите семейства не са толкова различни, Джин Моро.
Някакво трепване в един от прозорците над тях привлече вниманието на Джин и я освободи от задължението да търси добър отговор.
— В кабинета на баща ти има някой — каза тя и посочи.
Доло настръхна, после се успокои.
— Един от нашите хора… куриер. Навярно носи отговор от кмета Капарис на изпратеното тази сутрин писмо.
— Хайде да отидем и да разберем — каза Джин и тръгна към вратата. Доло имаше вид сякаш го теглят насила. — Ако нямаш нищо против — бързо добави тя.
Последното очевидно удовлетвори мъжката му гордост и напрежението му се стопи.
— Разбира се. Да тръгваме.
Доло поведе Джин по празните коридори към кабинета на баща си със смесено чувство на объркване и вина. Всички вече се бяха прибрали по стаите си и коридорите ехтяха от стъпките им. „Трябваше да я върна в апартамента й преди половин час — мислеше си той и се надяваше, че червенината на бузите му не се вижда. — Татко сигурно ще се разсърди.“ За момент потърси някакво извинение да я отведе на нейния етаж, но не му дойде наум нищо, което да не звучи нелепо или скалъпено.
Когато стигнаха до вратата на Круин Самън, стражът пред нея вдигна пръсти до челото си каза:
— Господарю Самън. С какво мога да ти услужа?
— Куриерът, който дойде при баща ми… още ли е вътре? — попита Доло.
— Не, преди малко излезе. Искаш да говориш с него ли?
Доло поклати глава.
— Не, искам да говоря с баща си.
Стражът отново кимна и се обърна към интеркома.
— Господарю Самън, Доло Самън и Джасмин Алвентин са тук и искат да те видят. — Последва отговор и стражът каза: — Можете да влезете.
Ключалката изтрака.
Круин Самън седеше пред бюрото си с перо в ръка. Изглеждаше странно напрегнат.
— Какво има, синко? — попита Круин Самън, когато влязоха.
— Видяхме от вътрешния двор, че е пристигнал куриер, татко — каза Доло и се поклони. — Помислих, че може да има новини от Азрас.
Лицето на Круин стана още по-строго.
— Да, така е. Кметът Капарис е намерил квартира за двама души и обещава да помогне за включването ви в работната група, когато Мангъс съобщи за нейното набиране.
— Чудесно — каза Доло и се намръщи. Изражението на баща му… — Нещо лошо ли се е случило, татко?
Круин облиза устни и като че ли пое дълбоко дъх.
— Ела тук, Доло — въздъхна той.
Доло притеснено стисна ръката на Джин и пристъпи към бюрото на баща си.
— Прочети това — каза Круин Самън и му подаде един лист, без да го поглежда в очите. — Имах намерение да ти го дам утре сутрин, един час преди зазоряване. Но сега…
Доло предпазливо взе листа. Сърцето му се беше свило. Какво бе разстроило баща му така?
ДОЛО,
В МОЕТО ПИСМО ДО КМЕТА КАПАРИС ТОЗИ СЛЕДОБЕД АЗ ГО ИНФОРМИРАХ, ЧЕ СЕМЕЙСТВО ИЙТРА СА ОТКРИЛИ ЧУЖДОЗЕМЕН АРТЕФАКТ. ТОЙ НА СВОЙ РЕД МЕ ОСВЕДОМИ, ЧЕ МОЕТО СЪОБЩЕНИЕ Е БИЛО ИЗПРЕВАРЕНО ОТ ШАХНИ, КОИТО ЩЕ ИЗПРАТЯТ ГРУПА ДА РАЗПИТА ИЙТРА ЗА ТЯХНОТО ОСНОВАНИЕ ДА НЕ ГИ ИНФОРМИРАТ ЗА ТОЗИ АРТЕФАКТ.
ТИ И ДЖАСМИН МОРО ЩЕ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕТЕ ВЕДНАГА ЩОМ СТАНЕ ВЪЗМОЖНО — ТВЪРДЕ МНОГО ХОРА ИЗВЪН НАШЕТО СЕМЕЙСТВО СА Я ВИЖДАЛИ, ЗА ДА ОСТАНЕ СКРИТА ТУК. ПРИГОТВЕНА Е КОЛА ЗА ВАС, СЪДЪРЖАЩА ВСИЧКО НЕОБХОДИМО ВИ ЗА ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕСТОЙ В АЗРАС. КМЕТЪТ КАПАРИС ПРЕДЛАГА, ДОКАТО ЧАКАТЕ МАНГЪС ДА ЗАПОЧНЕ ДА НАЕМА РАБОТНИЦИ, ДА ИЗПОЛЗВАТЕ НЕГОВАТА КЪЩА ЗА ГОСТИ.
БЪДИ ВНИМАТЕЛЕН, СИНКО, И НЕ ВЯРВАЙ НА ДЖАСМИН МОРО ПРЕКАЛЕНО МНОГО.
КРУИН САМЪНДоло вдигна поглед от листа и погледна баща си и попита:
— Защо? — сърцето му сякаш чукаше в ушите.
— Защото беше необходимо — отговори Круин. Погледът му обаче опровергаваше казаното.
— Нямаш право, татко. — Гласът на Доло трепереше от яд и срам. „Самънови държат на семейната си чест — беше казал той на Джин преди малко. — Ние се заклехме да те защитаваме…“ — Ние имаме сделка с Джасмин Моро, която тя не е нарушила.
— И която аз също не съм нарушил, Доло Самън. Нали искахте да отидете в Азрас. Сега това просто ще стане по-скоро, отколкото очаквахме.
— Ти се закле да не я предаваш.