— Не зная какво означава тази дума — промърмори тя, — но ако имаш предвид онези младежи до стената, да, това имах предвид. Могат ли по дрехите ни да познаят, че сме от село?
— Вероятно — отвърна спокойно Доло. — Но това да не те тревожи. Те няма да ни безпокоят. — Доло замълча. — А ако се опитат, остави ги на мен. Разбра ли?
— Разбрах — отвърна Джин. Пулсът й се ускори. Рошавите младежи — седем души, преброи ги тя — определено гледаха нея и Доло.
И определено се отдалечаваха от стената към тротоара. Да им препречат пътя.
(обратно)Капка пот се търколи между лопатките на Джин. Пресичат улицата — искаше да го предупреди тя… но разбираше много добре, че Доло знае как да реагира. Дали пък да не му предложи да изтичат назад и да потърсят убежище в саджата?
Най-малко един от препречилите тротоара младежи, изглежда, беше въоръжен. Това не беше приятно.
— Ако трябва да се биеш — промърмори тя, — стой колкото се може по-далеч от тях. Разбра ли?
Той я погледна, но преди да успее да каже нещо, един от младежите наперено пристъпи напред.
— Какво правиш тук, пазител на баелкра? — каза той, когато Джин и Доло спряха. — Да не би нощес твоята саджа да е изгоряла или е станало нещо друго от този род?
— Не — отговори Доло с ледена нотка в гласа. — Макар че ако става дума за саджа, вие не изглеждате облечени за такова посещение.
— Може би сме били там по-рано — подхвърли друг младеж и лукаво се ухили. — Може би на теб и на твоята жена не ви е останало време да отидете по-рано, тъй като сте били заети с фарпезинг?
Друга дума, която трофтийските речникови фондове не съдържаха. Доло трепна като ужилен.
— И кой може да знае за фарпезинга повече от един галас като теб? — озъби се той.
Очевидно се разменяха обиди, но никой от хулиганите не изглеждаше особено разтревожен. Фактически за Джин те изглеждаха почти доволни от реакцията на Доло. Сякаш нарочно се опитваха да го раздразнят.
Всъщност сигурно целяха точно това. При отношение седем към един това нямаше да бой, а побой. При това побой над важна личност — дрехите на Доло свидетелстваха за неговото високо социално и материално положение. А ако успееха да накарат Доло да нанесе първия удар, може би дори щяха да могат да го съдят за нанесени щети. Това обясняваше защо младежите не ги бяха заобиколили — така можеха след това да претендират, че Доло ги е заплашил.
Какво можеше да направи Джин, за да осуети подлия им план?
— Трябваше да се промъкнем в твоето мръсно село и да се погрижим за твоето фарпензинг, а, женичке?
Джин усети как Доло се разтрепери. Каквото и да означаваше тази дума, той едва се владееше. Тя стисна зъби и пое дълбоко дъх. Това беше…
— Добре — озъби се тя и неочаквано пристъпи напред. — Достатъчно. Махайте се от пътя ни.
Хулиганите зяпнаха от учудване — доказателство, че наистина беше подкопала увереността им. Приемането на бой в отношение седем мъже срещу един мъж беше едно; приемането на същия бой с една жена беше нещо съвсем различно. Дори паричното уреждане нямаше да компенсира уронването на репутацията им.
— Затвори си устата, жено — изръмжа първият младеж. — Освен ако този твой приятел с лице на фхах не предпочете да се скрие зад…
— Казах да се махнете от пътя ни! — извика Джин и се хвърли към него.
Атаката го завари напълно неподготвен и преди той да успее да вдигне ръце и да я спре, тя го удари с рамо в ребрата.
Не го нарани, разбира се — просто се възползва от възможността, без в сблъсъка да прибягва до силата си на кобра. Надяваше се единствено да засегне гордостта му. Той изръмжа нещо под нос, хвана я за ръцете и я блъсна към двама от другарите си…
И в същия момент юмрукът на Доло го удари в лицето.
Хулиганът се олюля. Доло го удари в слънчевия сплит и го събори на земята.
— Остави го! — извика Джин, когато двамата, които я държаха, я дръпнаха настрана, а другите четирима със закъснение тръгнаха да обградят Доло. Ръцете, които я държаха за раменете, я стиснаха по-силно. Джин кръстоса ръце на гърдите си, пресегна се и притисна ръцете им към раменете си.
И ги прикова на място.
„Един съборен, двама не участват в боя“ — отметна тя наум. Доло и противниците му бяха приклекнали в някакъв вариант на стойка за борба, сякаш несигурни дали да продължат боя.
И после, като по команда, четиримата скочиха срещу Доло.
Доло знаеше достатъчно за уличния бой, за да не позволи и четиримата да го доближат едновременно. Той направи една голяма крачка наляво и удари силно единия младеж.
И замръзна от изненада, когато младежът падна и остана на земята.