Тялото й се тресеше от силните експлозии, които тялото на Барак възпламеняваше в нея. Вагината й обливаше в соковете си ерекцията му, милвайки стегнатия възел, който я разтягаше, заключвайки го нея, държейки го дълбоко и здраво в тялото й, докато изгаряше около него.
— Моя! — Зъбите му се забиха в рамото й, карайки я да извика от еротичната болка, когато зъбите му пронизаха кожата й, а езика му облиза наранената плът, за да я успокои.
От устните й се откъсваха дълбоки и изтощителни стонове. Кости и тъкани, мускули и нервни окончания. Тя се разтопи под него, а силата на удоволствието я накара да се отпусне на пода, принуждавайки го да я покрие, държейки краката й раздалечени със своите, докато възелът потръпваше в нея, изстрелвайки последните струи от семенна течност в утробата й.
Пръстите на Мери се вкопчиха в килима, докато последните тръпки на оргазъма бавно отминаха. Женствеността й потръпна за последен път, преди да се отпусне презадоволена.
След известно време агонизиращото разтягане на вагината й се успокои и той се оттегли от нея с еротичен всмукващ звук, сякаш тялото й протестираше от това, че я напуска. Барак се отпусна зад нея, борейки се за въздух, докато ръцете му я обгърнаха здраво, без да й позволи да се отдалечи от него, макар че тя едва ли щеше да има сили да опита.
— Моя — прошепна той срещу рамото й, устните му погалиха нежната извивка на ръката й, а гласът му бе сънен.
— Никога — простена тя, знаейки, че последният й опит да задържи независимостта си най-вероятно щеше се провали.
Барак се ухили.
— Ще видим, скъпа моя. Ще видим.
Мери въздъхна.
Наистина щяха да видят.