— Не и когато се замислите — каза Сполдинг.
— В тази работа никога не се прави нещо за нищо.
Макар че гледаше точно напред, Дейвид почувства остро очите на Алтмюлер върху себе си. Той усети, че нова мисъл се оформя в мозъка на Алтмюлер.
— Благородството ви може да бъде вашата гибел, полковник… Ние все още можем да имаме нещо за нищо. А аз — медал на герой от Райха Имаме вас, мисис Камрън Физикът е заменяем, сигурен съм… Ще изпратите кодовете. Бяхте готови да се договаряте за пари. Сигурно ще се договорите и за живота си.
Подобно на Алтмюлер, Дейвид гледаше точно напред, когато отговаряше. Ръцете му бяха още скръстени той беше дразнещо спокоен както знаеше, че трябва да бъде.
— Онези договорености бяха приключили Ако Лайънс потвърди проектите, аз ще изпратя кодовете, когато той и мисис Камрън са отново в посолството. Не и преди това.
— Ще ги изпратите, когато аз ви заповядам — Алтмюлер трудно сдържаше гласа си нисък.
Ринеман отново погледна, но не направи опит да се намеси Сполдинг разбра — Ринеман си играеше със своите чакали.
— Съжалявам, че ви разочаровах — каза Дейвид.
— Тогава ще се случат крайно неприятни неща. Първо на мисис Камрън.
— Откажете се от това — въздъхна Дейвид. — Играйте по оригиналните правила. Нямате никакъв шанс.
Говорите много уверено за сам мъж Сполдинг се отдръпна от перилата и се обърна с лице към германеца. Заговори малко по-силно от шептене:
— Вие наистина сте проклет глупак. Не бихте преживели и един час в Лисабон… Мислите ли, че аз съм пристигнал тук без никаква поддръжка? Мислите ли, че Ринеман очакваше такова нещо?… Мъжете в разузнаването са много предпазливи, много страхливи, ние съвсем не сме герои. Ние не взривяваме сгради, ако имаме и най-малкия шанс да бъдем още вътре. Не разрушаваме вражески мост, освен когато имаме друг път, по който да се върнем обратно при своите.
— Вие сте сам. Няма оставени мостове за вас!
Дейвид погледна към Алтмюлер, сякаш преценяваше парче лошо месо, след това погледна часовника си.
— Вашият Щолц беше луд. Ако не се обадя до петнайсет минути, ще има много позвънявания и Бог знае колко много служебни автомобили ще се отправят към Луджан. Това е достатъчно.
— Това е абсурдно! Неутрален град е. Ринеман щеше…
— Ринеман ще отвори вратата и ще пусне чакалите — прекъсна го Сполдинг тихо и спокойно. — Ние сме уязвими и двамата „Тортюгас“ може да избухне със следвоенното си лице. Той няма да позволи това. Какво той мисли за системите, вашата или моята, няма никакво значение. Едно единствено нещо има значение за него — каузата на Ерих Ринеман… Мислех, че знаете това. Вие го избрахте.
„Алтмюлер диша равномерно, може би само малко по-дълбоко“, помисли Дейвид. „Опитва се да покаже, че се контролира, но едва успява.“
— Вие… сте се разпоредили да изпратите кодовете? Оттук?
Лъжата бе „купена“. Крайъгълният камък сега беше ни мястото си.
— Правилата отново са в сила. Ще има затихване на радиото и радарите. Няма да има въздушни нападения върху изплуващи на повърхността подводници, няма да има залавяне на траулери… под парагвайски флаг, влизащи в крайбрежната зона. И двамата печелим… Кое искате, чакале?
Алтмюлер се обърна към парапета и сложи ръце върху мраморната повърхност. Пръстите му бяха неподвижни върху камъка. Гънките на неговия бял костюм бяха неподвижни, като колосани. Погледна надолу към реката и каза:
— Правилата на „Тортюгас“ са възстановени.
— Трябва да позвъня по телефона — каза Дейвид.
— Очаквах да направите това — отговори Ринеман, като гледаше презрително към Франц Алтмюлер. — Нямам вкус към отвличане на човек от посолството. Това не служи никому.
— Не бъдете толкова рязък — каза Сполдинг любезно. — Това ме докара тук за рекордно късо време.
— Обадете се — Ринеман показа телефона на масата до арката. — Разговорът ви ще бъде усилен, разбира се.
— Да, разбира се — отговори Дейвид, като отиваше към телефона.
— Радиостая… — чуха се думи от невидимите говорители.
— Подполковник Сполдинг, военен аташе — каза Дейвид, прекъсвайки думите на Балард.
Имаше едва забележима пауза, преди Балард да отговори:
— Да, сър, подполковник Сполдинг?
— Оставих нареждане — да бъде проучено преди моето съвещание днес следобед. Можете да го считате за невалидно.
— Да, сър… Много добре, сър.
— Може ли да говоря с главния шифровчик, моля? Мистър Балард, мисля!
— Аз съм… Балард, сър.
— Извинете — каза Дейвид кратко. — Не ви познах, Балард Бъдете готов да изпратите запечатания код по схемите, които ви приготвих. Зеления плик, отворете го и се запознайте с прогресията. Когато ви се обадя, искам незабавно да го изпратите. По приоритетната линия с черно флагче.