Сполдинг посегна към плика, вдигна го и го хвърли обратно на масата, което привлече всички погледи върху мястото.
— Обмислете всичко — каза Сполдинг.
Мъжете от „Тортюгас“ мълчаливо втренчиха погледи в плика. Дейвид се обърна, тръгна към вратата и излезе.
Март във Вашингтон. Въздухът беше мразовит, вятърът напомняше зима, но сняг не валеше.
Подполковник Дейвид Сполдинг избягваше колите, като пресичаше „Уискънсън Авеню“, за да стигне до хотел „Шоръм“. Не забелязваше, че палтото му е разтворено, не усещаше студ.
Всичко свърши! За него всичко бе приключило! Щеше да има белези… дълбоки белези… но с течение на времето…
С Джиин…