— В бъдеще — каза Сполдинг — не отговаряй първо на сигнала, а после да разпитваш в последния момент. Освен ако имаш намерение да го убиваш Es ist Schwarztuch-chiffre!
— Was ist das? Черен…
— Черно флагче, приятел. В миналото това значеше… потвърди и ликвидирай. Нищо, но никога повече не го прави. Къде са другите?
— Вътре. Те са добре, много уморени и много уплашени, но не са ранени. — Куриерът се обърна и дръпна още клони. — Излезте. Това е мъжът от Лисабон.
Двамата уплашени учени на средна възраст изпълзяха внимателно от пещерата, примигвайки на топлото ярко слънце. Те погледнаха благодарно към Дейвид, по-високият заговори с колеблив английски.
— Това е… минутата, която очаквахме. Нашите големи благодарности.
Сполдинг се усмихна.
— Добре, не сме излезли от гората още. Frei! И двата начина са подходящи. Смели мъже сте. Ще направим всичко, каквото можем за вас.
— Имаше… nichts… остава — каза по-ниският мъж от лабораторията. — Моят приятел е социалист… Polilik… не беше популярен. Починалата ми жена беше… eine Judin.
— Нямате ли деца?
— Nein… — отговори мъжът. Gott seli dank.
— Аз имам един син — каза по-високият учен студено. Er ist… Gestapo.
„Няма какво повече да се каже“, помисли Сполдинг. Той се обърна към куриера, който разглеждаше хълма и горите под него.
— Поемам нещата. Върни се в четвърта база колкото можеш по-скоро. Очакваме голям контингент хора да пристигнат от Кобленц след няколко дни. Ще имаме нужда от всеки човек. Почини си малко.
Куриерът се поколеба Дейвид беше виждал това изражение и преди… и то много често. Този човек сега трябваше да пътува сам. Без компания, приятна или неприятна. Сам-самичък.
— Аз не мисля така, Лисабон. Ще остана с теб.
— Защо? — прекъсна го Сполдинг.
— Моите инструкции…
— От кого?
— От тези в Сан Себастиян От хер Бержерон и неговите хора. Не бяхте ли предупреден?
Дейвид погледна куриера: „Страхът прави мъжа лош лъжец“, помисли Сполдинг. Или той беше нещо друго. Нещо съвсем неочаквано, защото не беше логично точно в този момент да се съмнява. Освен…
Дейвид отдаде терзанията на куриера на младите му нерви и на съмненията. Полза, не оправдание. То щеше да дойде по-късно.
— Не. Не ми е казано — отговори той. — Хайде, ние тръгваме към лагера Бета. Ще останем там до сутринта — Сполдинг махна с ръка и те тръгнаха край самия склон.
— Не съм ходил толкова далече на юг — каза куриерът и застана зад Дейвид. — Не пътувате ли нощем, Лисабон?
— Понякога — отговори Сполдинг, като погледна назад към учените, които вървяха един до друг.
— Не, ако е възможно. Баските стрелят безогледно през нощта. Имат много кучета, които са развързани тогава.
— Разбирам.
— Нека да вървим в редица. Застанете отстрани на нашите гости — каза Дейвид на куриера.
Четиримата пътуваха няколко мили на изток Сполдинг вървеше бързо, по-възрастните учени не се оплакваха, но явно ходенето им бе трудно. Няколко пъти Дейвид казваше на другите да останат на място, докато той влизаше между дърветата в различните части на гората и се връщаше няколко минути по-късно. Всеки път, когато правеше това по-възрастните мъже си почиваха, благодарни за паузите. Куриерът не мислеше така. Изглеждаше уплашен, като че ли американецът би могъл да не се върне Сполдинг не окуражаваше разговорите, но след едно такова изчезване младият германец не можа да издържи.
— Какво правите? — попита той.
Дейвид погледна към младия куриер и се усмихна.
— „Вземам съобщения“.
— Съобщения?
— Те са оставени. По дължината на нашия път. Ние оставяме знаци за информация, която не искаме да се изпраща по радиото. Много е опасно, ако бъде прихваната.
Продължиха да вървят по тясна пътека покрай дърветата, докато стигнаха до открито място в Баската гора. Това беше пасище, по-ниско плато в центъра под заобикалящите го хълмове. Висеншафтлер бяха силно изпотени, дишаха тежко, боляха ги краката.
— Ще починем тук за малко — каза Сполдинг за видимо облекчение на по-възрастните мъже. — Време е да направя връзка, така или иначе.
— Was ist los? — попита младият куриер. — Контакт?
— Да сверим часовниците си — отговори Дейвид, изваждайки малко огледалце от своето яке. — Скаутите могат да се отпуснат, ако знаят къде сме… Ако се готвите да работите на север… това, което вие наричате юг… по-добре запомнете всичко това.