— Казва се Патрик Долан.
— Инструкциите са при парите, нали?
— Ти пожела така.
— Тогава няма за какво да се тревожиш, Боб. Ще ти се обадя.
— Хей, почакай малко. Каква е гаранцията ми…
— Че няма да те измамя? Че няма да те изнудвам? Боб, ти наистина ме изненадваш. Това не би било добър бизнес.
Долан излезе от железарския магазин. Следобедното слънце препичаше ужасно. Той избърса с ръка потта от челото си и присви очи. В пикапа му имаше някой.
Един младеж, който ядеше чипс. Рус, с приятна външност. Облечен в спортен екип.
— Мамка му…
Долан пресече паркинга и отвори със замах вратата на пикапа.
— Хей, приятел, това е моят…
Широката усмивка на младежа го свари неподготвен.
— Здрасти, Пат. Искаш ли чипс?
Долан зяпна. От челото му отново шурна пот.
— Моля?
— Като гледам как се потиш, май ти е нужна повечко сол. Хайде, Пат, вземи си чипс.
Долан стисна челюсти и изръмжа:
— Навън.
— Какво?
— Излизай от пикапа, или ще те изхвърля насила от него.
Русокосият въздъхна разочаровано. После свали малко ципа на горнището си, така че Долан да види револвера в кобура под мишницата му.
Стомахът на пълния мъж се сви. Той пребледня и отстъпи паникьосано назад, зяпнал от изненада.
— Какво, по дяволите…
— Спокойно, Пат.
— Слушай, човече, имам само двайсет долара.
— Аз не съм крадец. Качи се в пикапа, просто искам да поговорим.
Долан се озърна уплашено. Никой не гледаше към тях. Зачуди се дали да не побегне.
— Не се опитвай да избягаш, Пат.
Облекчен, че решението е взето вместо него, Долан побърза да се качи в колата. Чипсът, който си взе по настояване на младежа, му се стори безвкусен. Изпотеният гръб на ризата му залепна за седалката. Погледът му непрекъснато се стрелкаше към кобура под горнището на другия.
— Виж, Пат, работата е там, че трябва да те убия.
Долан подскочи и си удари главата в тавана на пикапа.
— Какво?
— Твоят съдружник ме нае. Ще ми плати за главата ти десет хиляди долара.
— Ако това е някаква шега…
— Това е бизнес, Пат. Той вече ми даде аванс от пет хиляди. Искаш ли да ти ги покажа?
— Но това е лудост!
— Пат, не биваше да го казваш.
Долан трепна. Младежът пъхна ръка под горнището си.
— Почакай! Вярвам ти!
— Пат, искам само да ти покажа бележката с инструкциите, която ми даде твоят съдружник. Ето. Ще познаеш почерка му.
Долан се втренчи в листа.
— Тук са написани името и адреса ми.
— А също как изглеждаш и какви навици имаш. Той иска смъртта ти да прилича на злополука.
Долан най-накрая проумя, че това не бе шега. В гърдите му избухна гняв. Лицето му почервеня.
— Виж го ти мръсното копеле! Мисли се за страшно хитър!
— Спокойно, Пат.
— Носи онази отвратителна перука и иска да откупи дяла ми, но аз няма да му доставя това удоволствие!
— Разбирам, Пат. Все едно двамата сте женени един за друг и ти искаш той да страда.
— Дяволски си прав, че искам да страда! Търпя го вече двайсет години! И сега е решил, че може да ме премахне и да поеме целия бизнес? Миризливо, долно…
— Боб, опасявам се, че ти нося лоши новини.
Макензи едва не разля скоча си. Обърна се. Младежът седеше на бара зад него и ядеше пуканки.
— Не ми казвай, че си оплескал работата! — Очите на шотландеца се разшириха от ужас. Той се озърна диво, сякаш очакваше да го арестуват.
— Боб, изобщо не съм я започвал — отвърна русокосият и се опита да изчопли нещо от зъбите си.
— Мили боже, какво стана?
— За малко да си счупя един зъб. Някои царевични зърна не са добре разпукани. Трябва да ги осъдя…
— Имах предвид с Долан!
— По-тихо, Боб. Знам какво имаш предвид. На никой не му пука, когато някой друг си счупи зъб. Всеки се грижи само за себе си. Срамота. Вярваш ли в конкуренцията?
— Моля?
— Подкрепяш ли частната инициатива, която е направила тази държава велика?
Макензи усети, че колената му омекват и сграбчи барплота.
— Да — промърмори тихо.
— Значи ще разбереш позицията ми. Когато се срещнах със съдружника ти…
— Господи, ти си му казал!
— Боб, не можех да го убия, без да съм чул неговата оферта. В противен случай нямаше да съм американец.
Макензи се разтрепера.
— Оферта? Каква оферта?
— Не се вълнувай, Боб. Решихме, че той може да ми плати да не го убивам. Но рано или късно ти ще наемеш друг убиец. Затова стигнахме до извода, че ще е най-добре да се върна и да очистя теб. Аз получавам десет бона в аванс и още десет, след като те заровят.