— Като вадиш нож срещу беззащитна жена, не очаквай да ти подарят ключа на града. По-скоро задълго ще те заключат. Дявол да те вземе, Ломес, та тя е носела дванайсет долара.
Устата му пресъхна, студена тръпка пробяга по тялото.
— Нищо нямаше да й стане да ми даде тия пари. А ти гледай да ме измъкнеш. Нали това ти е работата. — Беше повече от ясно, че стъпи ли отново на улицата, ще притисне някой друг бандит да му достави пари. — Цяла нощ прекарах в оная воняща килия.
— Обвинението е опит за убийство — заяви Рейчъл.
Ломес заудря влажните си длани в бедрата. Дори костите му надаваха неистов крясък.
— Не съм убил проклетата дърта кучка.
Рейчъл съжали, че е изпила кафето в чашата. Ако имаше поне глътка, щеше да отмие част от отвращението, надигнало се в устата й.
— Наръгал си я с нож, три пъти. Полицаят те е спипал по време на бягството… с нож в ръка, а и чантата на жертвата в добавка. Хванали са те на местопрестъплението, Ломес, а досието ти едва ли ще омилостиви съдията. Дългата ти биография включва нападение, нападение с побой, грабеж с взлом, две кражби…
— Списък не ми е притрябвал. Трябва ми гаранция.
— Малко вероятно е прокурорът да се съгласи за пускане под гаранция, а още по-малко вероятно е да набавиш сумата. Ще се постарая поне да смекчим обвинението в опит за убийство. Ще се признаеш за виновен…
— Виновен, друг път.
— Друг път няма да има — сряза го Рейчъл. — Няма да успееш да се измъкнеш, Ломес. Каквито и фокуси да направя, тоя път няма да ти се размине с краткосрочна присъда. Признаеш ли се за виновен за нападение със смъртоносно оръжие, има вероятност да склоня съдията на седем до десет години.
Едри капки пот избиха по челото, по устните на мъжа.
— Върви на майната си с твоите уговорки.
Рейчъл усещаше как се изпарява търпението й, затова рязко затвори папката с досието.
— По-леко няма да ти стане. Ако кротуваш, поне няма да прекараш следващите двайсет години в желязна клетка.
Мъжът насреща й изкрещя, сетне скочи и нанесе удара изневиделица. Събори я на пода и се хвърли отгоре й.
— Ще ме измъкнеш, ей! — Стисна я за гърлото в такъв изблик на безумие, че дори не усещаше ноктите й, забити в китката му. — Ще ме измъкнеш оттук, кучко, или ще те убия!
Отначало виждаше само лицето му, посивяло от безумна ярост. Сетне образът избледня, пред очите й заплуваха червени точици. Лишена от пристъпа на въздух, тя нанесе сляп удар, ръката й изтръпна, срещнала костта в основата на носа. Рукна кръв, ала хватката на гърлото й се стегна още по-здраво.
Бучене изпълни главата й, заглуши бесните ругатни, които се сипеха отгоре й. Червените точки избледняха до сиви и тя се предаде.
В някакъв момент преградата, спряла притока на въздух, изчезна и тя усети живителната въздушна струйка да си проправя път през парещата болка в гърлото. Някой викаше името й, глас, пълен с отчаяние, сетне я повдигнаха, притиснаха я към нечие тяло. Стори й се, че долавя мириса на море миг преди да потъне в дълбините му.
Студени пръсти шарят по лицето й. Прекрасно. Силни ръце стискат нейните. Утеха. Въздишка преди събуждането. Агония.
Рейчъл примига и отвори очи. Съзря две лица, надвесени над нейното, и двете тъжни, с очи, в които откри и ярост, и страх. Като в мъгла посегна да докосне Зак, сетне и Алекси.
— Всичко е наред. — Гласът й прозвуча дрезгаво, подлюти раните в гърлото й.
— Лежи спокойно — промълви Алекси на украински и я погали с ръката, която все още пулсираше от ударите по лицето на Ломес. — Можеш ли да пийнеш вода?
Рейчъл кимна.
— Искам да се изправя. — Огледа се и установи, че се намира на вехтото канапе в стаята на капитана. Благодари на брат си, сетне отпи глътка от хартиената чашка, която той поднесе към устните й. — Ломес?
— В килията е, където му е мястото. — Надмогнал треперенето, предизвикано от закъснялата реакция, Алекси се приведе над нея. Продължи да й говори иа украински, целуваше я по челото, по бузите, сетне приклекна и взе ръката й в своята. — Ти просто стой спокойно. Линейката е тръгнала насам.
— Не ми е нужна линейка. — Срещнала съпротивата в очите му, тя поклати глава. — Не я искам. — Огледа дрехите си, разкопчаната блуза. Напълно съсипана, отбеляза с отвращение. Цялата беше в кръв, както и велурената й пола. — Неговата кръв, не моята — отбеляза.
— Поне успя да счупиш носа на тая гад — изрева Алекси.
— Радвам се, че уроците по самозащита не са отишли напразно. — Чу брат си отново да ругае и хвана ръката му. — Алекси — промълви едва чуто, — представяш ли си пък аз какво изпитвам, като знам, че излагаш на риск живота си всеки ден, всяка нощ? Даваш ли си сметка, че се примирявам с това само защото много те обичам?