— Защо точно там ли? Сънища — отговарям, презастраховайки се.
— Това, да — отговаря бабичката, — но защо в тези сънища винаги се виждам като млада жена? Господарка на тяхната звезда? Но това не е всичко. Ако знаете какви неща сънувах през тези години. Кон би подлудял, а да не говорим за мен. И знам точно как ще свърши всичко това.
— Кое как ще свърши? — питам недоумяващо.
— Войната, за която говорих — казва бабичката, — ще стане.
Погледнах бабичката като че ли е жената на Лот.
— Ще стане ли? — питам и не зная защо.
— Да — казва бабичката. — А аз се страхувам, че ще се намеся в нея, щом като съм господарка, разбирате ли ме вече?
— Да — казвам унило.
Всичко ми се изплъзна от ръцете.
И така, опитвам се да направя решителна крачка.
— Слушайте, бабке, ще ви предпиша нещо за пиене. Но редовно. И без измами.
Бабичката остава разочарована.
— Щом като така мислите, докторе…
— Защо? Не сте ли доволна? — питам я злобно.
— Не много — казва бабичката. — Знаете ли, аз много обичам тези сънища.
— Тогава защо искате да се намесвам? Защо искате да се избавите от тези сънища?
— Че кой иска да се избави от сънищата? Искам само някой да ми каже от кой свят съм. Дали там от онази звезда, или пък оттук. Но нали, докторе — гласът й стана по-тих, — но нали аз всъщност водя двойствен живот?
— Ще се срещнем след седмица — приключвам решително разговора.
Погледнах през прозореца и я видях как, ситнейки, прекосяваше площадчето.
Трудно й е. Някъде е прочела нещо и си го е втълпила. Много бих искал да зная какви мисли се гонеха в главата й.
След седмица очаквах бабичката в амбулаторията, но напразно. Не дойде. По пътя към къщи неохотно се отбих в дома й, който се намираше близо до езерото.
Позвъних, но никой не ми отвори.
На следващия ден намерих писмо в пощата.
Я виж ти! Пише ми бабичката. Може би вече главата й се е прояснила и съпругът й е успял да я разубеди. Или пък иска нов сеанс у дома.
Чета разкривените редове.
„Драги, докторе! Предварително искам да ви се извиня, че не дойдох в деня, който ми бяхте определили. Не ми се сърдете, ако сте ме чакали дълго, но нямам никаква вина. Трябваше да замина. Не зная за колко време. Ако си спомняте, ви казах за войната на онази звезда. Тя вече започна и аз трябва да присъствувам, защото съм господарката на тази звезда. Зная, че сигурно ще ми се смеете и ще си мислите за оная, откачената баба, но повярвайте ми, това е истина. Не бих се доверила на друг човек освен на вас, защото ви вярвах, въпреки че не знаехте как да постъпите с мен.
Но вие не се тревожете, защото и аз не зная как да постъпя. И така, моля ви, да не казвате никому нищо. Очаквайте да се върна, когато свърши войната. Кой знае? Може би пък не ще се върна никога, ако ме убият. Аз преживях на Земята вече две войни и зная какво значи. Човек никога не знае какво ще се случи с него.
Ваша предана“ — подпис и точка.
И така бабичката наистина е много зле. Прилича на тотална шизофрения. Как не ми дойде на ум по-рано…
Засрамих се пред себе си. Да повярвам на някакви си там приказки, а медицината да пратя по дяволите. Но още не е късно да оправя нещата.
Бабичката е заминала някъде и ще се върне скоро.
Качих се на колелото и потеглих към къщичката до езерото.
Съпругът й си беше в къщи, но нищо не знаеше.
Не му казах нищо определено, само това, че съм я чакал в амбулаторията. Той ме уведоми, че сутринта тръгнала нанякъде, но не знае накъде.
Изчаках до вечерта.
След като тя не се върна, съобщих в МВР предположението си, че бабичката се е изгубила. Предупредих ги за признаци на шизофрения и ги помолих да ме информират, като я намерят.
След това се върнах вкъщи и се опитах да обмисля всичко отново.
Разследването за бабичката остана без резултат. Накрая я обявиха за безследно изчезнала. Тя нямаше никакви роднини и не се намери никой, който да я познава. Просто като че ли потъна вдън земя.
Преди Коледа имах път до Прага.
Исках да купя подаръци за родителите си, а също и да навестя мой приятел от детството.
Срещнах го на излизане от поликлиниката. Поприказвахме си за това-онова и най-накрая стана дума за бабичката. Приятелят ми каза, че в най-добрия случай тя може да страда от натрапчиви идеи, а в най-лошия — от нещо, за което той няма представа.
Когато се разделихме с него, си спомних за писмото й, и го попитах дали не познава някой астроном. Накрая той се сети за един и така вместо да тръгна на пазар, аз хукнах да диря специалист по звездите.
Намерих го и започнах без заобикалки да го разпитвам за звездата Гено.
— Разбира се — отговори той, без да се колебае. — Защо питате?