Потиснах желанието си да му обясня истинската причина и му казах само, че съм чел някъде за нея и ми се ще да зная нещо повече.
— Интересува ме как попаднахте точно на тази звезда? — попита той недоверчиво.
— Какво чудно има? Разбирам, че дойдох тук точно преди Коледа, когато всички са много заети…
Той ме прекъсна.
— О, нямам това предвид. Коледа тук. Коледа там. Но защо точно звездата Гено?
— Не зная — отвърнах, без да мисля. Започнах да разбирам как се е чувствувала бабичката, когато я разпитвах за сънищата й.
— Ще ви кажа — продължи астрономът. — Звездата Гено се намираше в Млечния път. Намираше се…
Повдигнах вежди.
— Само че за последен път е била отбелязана в 1920 година. Картите на звездния небосвод, които излязоха по-късно, вече не регистрираха тази звезда. Интересно, нали?
Преглътнах на сухо.
— И най-интересното е, че може би тази звезда е била унищожена от ядрен взрив. Казвам, може би, защото нямаме точни доказателства. Наблюденията през следващите години показаха определени признаци за ядрено разрушение. Но това бе установено по-късно. Както знаете, през 1920 година нямахме и понятие от ядрен взрив. Естествено може и да се заблуждаваме… Изменение на чувствителността на филмите в лабораторията и т.н. Факт обаче е, че звездата Гено е изчезнала от Млечния път и никога повече няма да се появи там. Защо — и до днес никой не знае. Останалото са предположения, включително и хипотезата, която ви представих. Затова ме интересува как така се сетихте точно за тази звезда — завърши той.
Не можах нищо да кажа.
— Не си мислете — каза астрономът, — че искам да ви изповядам. Само се интересувам. От любопитство.
Благодарих му и се измъкнах от кабинета.
Бабичката от нашето село — господарка на звездата Гено в Млечния път, унищожена от ядрен взрив преди повече от шестдесет години! Можеше ли да има нещо по-абсурдно от това!
Бабичката, която не бе успяла да преживее третата си война, този път ядрена…? Тъй ми се пада. Не трябва да се занимавам с безсмислици.
Бабичката не се върна в селото и беше обявена за мъртва.
Само аз понякога си прослушвам онази магнетофонна лента със записа на нашия сеанс…