— София! Маса номер пет! Побързай, защото едва успях да ти я запазя. Веднага ще ти донеса кафе.
София седна заедно с груповия отговорник, който продължаваше недоволно да мърмори.
— От пет години им казвам да поставят осветление. Така можем да спасим поне двайсет работни дни годишно. А от друга страна, тези норми за сигурност са пълна глупост, моите хора могат да работят дори когато видимостта е паднала до пет метра, всички те са професионалисти.
— Стажантите са трийсет и седем процента от целия ви персонал, Манка!
— Стажантите са тук, за да се научат как да работят! Нашият занаят се предава от баща на син и никой тук не си играе с живота на другите. Докерската карта се връчва по заслуги, независимо от метеорологичната обстановка.
Лицето на Манка се ободри, когато Матилда, с нескрита гордост, породена от придобитите умения и сръчност в занаята, ги прекъсна, за да вземе поръчката им.
— Бъркани яйца с бекон за вас, Манка. Ти, София, предполагам, нищо няма да ядеш, както обикновено. Донесох ти кафе с мляко и сметана, което, предполагам, също няма да изпиеш. Ето хляба и кетчупа. Готово, поръчката е изпълнена!
Макар и с пълна уста, Манка успя да й благодари. С несигурен глас Матилда попита София дали е свободна тази вечер. Тя отговори, че ще дойде да я вземе след работа. Сервитьорката въздъхна с облекчение и изчезна сред тълпата. От дъното на залата един мъж със сериозно изражение се отправи към изхода. Стигайки до тяхната маса, той се спря, за да поздрави груповия отговорник. Манка изтри устата си с ръка и промърмори:
— Какво те води насам?
— Като теб съм дошъл да посетя най-добрите бъркани яйца на света!
— Познаваш ли инспектора ни по сигурността, лейтенант София?
— Нямам това удоволствие — прекъсна го София, надигайки се от мястото си.
— Тогава ви представям моя стар приятел, инспектор Джордж Пилгиц от полицията в Сан Франциско.
Тя открито подаде ръка на детектива, който учудено я гледаше, когато закаченият на колана й пейджър започна да звъни.
— Мисля, че ви търсят — каза Пилгиц.
София провери малката машинка, закачена на колана й. Точно над цифра номер седем светещият диод не преставаше да мига. Пилгиц втренчено я гледаше и се усмихваше.
— До седем ли стига при вас? Работата ви трябва да е много важна. При нас спира на четири.
— За пръв път този диод свети — отговори притеснено тя. — Моля да ме извините, но трябва да тръгвам.
Кимна на двамата мъже, направи знак на Матилда, която така и не я забеляза, и си проправи път през тълпата към изхода.
От масата, където беше седнал инспектор Пилгиц, груповият отговорник се провикна:
— Не карайте много бързо, при видимост, по-ниска от десет метра, не е разрешено движението по кейовете!
Но София нищо не чу; вдигнала високо яката на врата си, се затича към своята кола. Със затварянето на вратата запали мотора и потегли с пълна газ. Сервизният форд се заклати и се изгуби в далечината с виеща сирена. София не обръщаше внимание на мъглата, която ставаше все по-гъста. Тя караше сред този призрачен декор, промъквайки се между постаментите на крановете, умело слаломирайки между контейнерите и изоставените машини. Няколко минути й бяха достатъчни, за да стигне до входа на търговската зона. Намали, приближавайки пропускателния пункт, независимо че по това време нямаше почти никакво движение. Белязаната с бели и червени ивици бариера беше вдигната. Пазачът на кей 80 излезе от своята кабина, но в такава бяла нощ човек не можеше да види дори собствената си ръка. София тръгна по Трета улица, успоредна на пристанището. След като прекоси китайския квартал, младата жена продължи по същата улица, отклоняваща се към централната част на града. Необезпокоявана от никого, София караше из пустия град. Пейджърът й отново иззвъня. Тогава тя запротестира на висок глас:
— Правя всичко, което е по силите ми! Нямам криле, а и скоростта е ограничена!
Едва довършила изречението си, огромна светкавица разцепи небето и на небосклона проблесна голям светещ кръг. Гръмотевица с неочаквана сила се стовари върху града, в резултат на което стъклата на витрините потрепериха. София ококори очи. Кракът й настъпи още по-силно педала за газта, стрелката на скоростомера бавно се задвижи. Намали, за да пресече Маркет Стрийт. Цветовете на светофара почти не се различаваха и тя продължи по Кърни. Само осем блока я деляха от крайната дестинация или по-скоро девет, ако стриктно спазваше правилника за движение и не навлизаше обратно в еднопосочните улици, което тя без никакво съмнение щеше да направи.