— Не бива да стреляш по хората — рече лорд Кейтърам с лек укор в гласа. — Не е редно. Е, мнозина заслужават да им теглиш куршума, но това в крайна сметка винаги води до неприятности.
— Вече ти казах, не съм го застрелвала аз.
— Тогава кой?
— Никой не знае — каза Бъндъл.
— Глупости! — отсече лорд Кейтърам. — Не може човек да е застрелян и прегазен, без някой да е свършил тази работа.
— Не беше прегазен.
— Май каза, че си го прегазила.
— Казах ти, че ми се е сторило, че съм го прегазила.
— Сигурно си спукала гума — рече баща й. — Звукът прилича на изстрел. Поне така пише в криминалните романи.
— Татко, наистина си непоносим. Имаш ум колкото на заек.
— А, не си права — възрази лордът. — Нахълтваш и започваш да ми разправяш разни небивалици за прегазени и застреляни хора и след това очакваш от мен, сякаш съм вълшебник, да разбера какво всъщност е станало.
Бъндъл въздъхна уморено.
— Добре, ей сега ще ти обясня простичко, с едносрични думи. Е — каза тя, след като приключи, — сега разбра ли?
— Естествено. Сега вече ми е ясно всичко. Мога да извиня първоначалната ти обърканост, мила, защото още си разтревожена. Между другото, бях прав, когато, преди да излезеш, ти казах, че хората, които си търсят белята, обикновено си я навличат. Слава Богу, че си останах тук — приключи с облекчение лордът и отново се зае с каталога.
Татко, къде се намира квартал „Седемте циферблата“.
— Май някъде в бедняшката част на града. Често съм виждал автобуси за там. Или го бъркам с квартал „Седемте сестри“? Както и да е, не съм бил и там. Слава Богу. Не ми се вярва да е от кварталите, които ще ми харесат. Но странно, струва ми се, че наскоро съм чувал някъде това име.
— Да познаваш случайно човек на име Джими Тесиджър?
Ала лорд Кейтърам отново бе погълнат от каталога. Когато дъщеря му го попита за Седемте циферблата, все пак направи някакво усилие да й обърне внимание. Този път показа по-малко старание.
— Тесиджър — повтори разсеяно. — Тесиджър. Да не е от Йоркшир?
— Точно това те питам, татко. Слушай, ако обичаш. Важно е.
Лордът направи отчаян опит да се престори, че слуша внимателно.
— В Йоркшир има такъв род — каза той сериозно. — Ако не греша, има и в Девъншир. Баба ти Селина бе омъжена за човек от този род.
— За какво може да ми послужи това? — извика отчаяно Бъндъл.
Лорд Кейтърам се изкашля.
— И на нея, доколкото си спомням не й послужи особено.
— Невъзможен си — рече дъщеря му и стана. — Налага се да поговоря с Бил.
— Поговори, мила, поговори — отвърна разсеяно баща й и прелисти страницата. — Добре ще направиш.
— Жалко, че не помня какво пишеше в онова писмо — рече Бъндъл по-скоро на себе си. — Дори не си направих труда да го прочета внимателно. Там имаше нещо за някаква шега, за това, че работата със Седемте циферблата не била шега.
Лорд Кейтърам изведнъж се оживи и вдигна поглед от каталога.
— Седемте циферблата ли? Сега се сетих.
— Какво се сети?
— Къде съм чувал тези думи. Отби се Джордж Ломакс. На Тредуел този път усетът му не сработи и той взе, че го пусна. Джордж се беше запътил към града. Намислил е другата седмица да организира прием, та ми каза, че по този повод е получил някакво предупредително писмо.
— Предупредително писмо ли? Какво имаш предвид?
— И аз не знам точно, защото Ломакс не ми съобщи подробности. Предполагам, че е пишело „Внимавай“, „Пази се“, нещо от този род. Спомням си обаче, каза ми, че писмото било пратено от Седемте циферблата. Та заради това писмо се бе запътил към Скотланд Ярд. Нали го знаеш Джордж.
Бъндъл кимна. Познаваше добре Джордж Ломакс, несменяем заместник-министър на външните работи на Негово Величество, избягван от мнозина, тъй като имаше непоносимия навик и в лични разговори да цитира пасажи от своите речи. Беше с изпъкнали очи и сред доста хора, в това число и Бил Евърсли, се радваше на прякора Умника.
— Умника прояви ли интерес към смъртта на Джералд Уейд?
— Не съм чувал. Може и да е проявил, разбира се.
Бъндъл замълча. Бе насочила цялото си внимание към това да възпроизведе дума по дума писмото, което бе препратила на Лорен Уейд. В същото време се опитваше и си представи момичето, към което Джери Уейд очевидно бе изпитвал силни чувства. Как ли изглеждаше? Колкото повече се замисляше върху този въпрос, толкова по-необичайно й се виждаше писмото като послание на брат до сестра.
— Какво ми каза, татко? Че онова момиче се пада сестра на Джери по бащина линия, така ли? — попита внезапно тя.
— Всъщност изобщо не му е сестра.
— Но фамилното й име е Уейд, нали?
— Не съвсем. Тя не е дъщеря на стария Уейд. Както обясних, майка й, която забягна с него, беше омъжена за един изпечен нехранимайко. Съдът даде детето на бащата, но той не се възползва от това си право. Старият Уейд много се привърза към него и настоя да му даде името си.