— Татко, опитай се да потиснеш кръвожадните си инстинкти и си кротувай вкъщи — отвърна дъщеря му. — Отивам да поговоря с мисис Хауел.
Това бе икономката, достолепната госпожа, всяла ужас в сърцето на лейди Кут. Тя обаче не предизвикваше никакви страхове у Бъндъл, която наричаше мис Бъндъл открай време, още от дните, преди баща й да наследи титлата, когато тя бе гостувала в Чимнис.
— Е, Хауел — поде девойката, — хайде да изпием по чаша какао и да ми кажеш какво се е случило в дома, докато ме нямаше.
Получи информацията без усилия и я запамети.
Две нови чистачки в кухнята, момичета от село, едва ли будеха подозрения. Нова младша камериерка, племенница на главната камериерка. И тук нямаше нищо съмнително. Хауел май бе поизмъчила съвсем в свой стил клетата лейди Кут.
— Не бях допускала, мис Бъндъл, че ще доживея до деня, когато в Чимнис ще се настанят чужди хора.
— Човек трябва да е в крак с времето, Хауел — отвърна младата жена. — Пак си извадила късмет. Нищо чудно замъкът някой ден да стане и жилищен блок с луксозни апартаменти под наем.
От тези думи реакционният аристократичен гръб на мисис Хауел настръхна целият.
— Никога не съм виждала сър Осуалд Кут — каза Бъндъл.
— Безспорно е много умен — рече неопределено мисис Хауел.
Бъндъл остана с чувството, че прислугата не е изпитвала топли чувства към сър Осуалд.
— Разбира се, за всичко се грижеше мистър Бейтман — продължи икономката. — Твърде делови господин. Много сериозен, знае кое как трябва да се направи.
Бъндъл насочи разговора към смъртта на Джералд Уейд. Мисис Хауел с удоволствие поде темата, изказвайки съжалението си за клетия млад джентълмен, но от думите й девойката не научи нищо ново. Сбогува се с икономката и слезе отново на долния етаж. Веднага извика Тредуел.
— Тредуел, кога напусна Артър?
— Преди около месец, миледи.
— Защо напусна?
— По собствено желание, миледи. Ако не се лъжа, замина за Лондон. Нямах никакви забележки към работата му. Вярвам, миледи, че ще останете удовлетворени от Джон, новия лакей. Разбира от работата си и е старателен.
— Откъде дойде?
— Има чудесни препоръки, миледи. Работил е при лорд Маунт Върнън.
— Да… — каза Бъндъл замислено.
Сети се, че сега лорд Маунт Върнън е на лов в Източна Африка.
— Как му е фамилното име, Тредуел?
— Бауер, миледи.
Тредуел изчака още минута-две и след като видя, че Бъндъл няма повече въпроси, тихо излезе от стаята. Младата жена продължи да седи умислена.
Спомни си, че когато е пристигнала, именно Джон й е отворил вратата и с нещо е привлякъл вниманието й. Очевидно бе опитен слуга, добре обучен и с безизразно лице. Може би стойката му бе по-войнишка, отколкото на повечето лакеи, а и задната част на главата му имаше доста странна форма.
Тези подробности, естествено, бяха несъществени. Бъндъл, която продължаваше да седи смръщена пред писалището, се улови, че неволно изписва името „Бауер“ с молив върху попивателната хартия.
Изведнъж и хрумна нещо и тя отново повика Тредуел.
— Как се пише името „Бауер“? Кажете ми го буква по буква.
— Б-А-У-Е-Р, миледи.
— Не е английско.
— Ако не се лъжа, Джон е от швейцарски произход, миледи.
— Това е всичко, Тредуел, благодаря.
От швейцарски произход ли? Не, от германски. Военна стойка, сплесната глава. Отгоре на всичко се бе появил в Чимнис половин месец преди смъртта на Джери Уейд.
Бъндъл стана. Тук бе приключила. Щеше да продължи другаде. Отиде при баща си.
— Отново излизам. Трябва да видя леля Марша.
— С Марша ли ще се срещаш? — Гласът на лорд Кейтърам бе изпълнен с удивление. — Клетото ми дете, как ти дойде такава мисъл в главата?
— Самостоятелен човек съм, татко. Отговарям за постъпките си.
Лорд Кейтърам изгледа дъщеря си изумено. Не можеше да проумее, че някой изпитва искрено желание да разговаря със страховитата му снаха. Марша, маркиза Кейтърам, вдовицата на покойния му брат Хенри, бе много впечатляваща личност. Лорд Кейтърам бе съгласен, че тя се е проявила като блестяща съпруга и без нейна помощ Хенри едва ли щеше да стане главен секретар в Министерството на външните работи. От друга страна, винаги бе приемал смъртта на брат си като своеобразно избавление.
Реши, че Бъндъл съвсем глупашки си пъха главата в устата на лъва.
— Знаеш ли, все пак не бих го правил. Не знаеш какво ще се получи от един такъв разговор.
— Надявам се да се получи това, което съм си поставила за цел. Нищо ми няма, татко, не се тревожи за мен.
Лорд Кейтърам въздъхна, намести се по-удобно в креслото и пак се зае да прелиства „Фийлд“. След малко обаче Бъндъл отново надникна.