— Прощавай, но искам да те питам още нещо. Що за човек е сър Осуалд Кут?
— Вече ти казах, валяк.
— Нямах предвид личните ти впечатления от него. Как е натрупал състоянието си. Какво е произвеждал, копчета за панталони, метални кушетки или нещо друго?
— А, сега те разбрах. Стомана. Стомана и чугун. Собственик е на най-големите, как им викат там, леярни, в Англия. Е, вече не ги ръководи лично. Преобразува ги на дружество или на дружества. И мен ме вреди там като директор на нещо, забравих на какво. Добре ми дойде. От мен не се иска друго, освен веднъж-дваж в годината да отскоча на заседание в някой от луксозните хотели на Канън Стрийт или Ливърпул Стрийт и да седна на кръгла маса, върху която винаги слагат прекрасни бележници. После Кут или някой друг умник почват да четат доклади, пълни с цифри, но за щастие не си длъжен да ги слушаш. А и нерядко след това дават великолепни обеди.
Бъндъл не се интересуваше от обедите на лорд Кейтърам и излезе от стаята още преди баща й да довърши обяснението си. На път към Лондон се опита да подреди, каквото бе научила.
Не виждаше каква връзка има между производството на стомана и грижите за бедните деца. Тоест, едно от двете, по всяка вероятност второто, трябваше да послужи за маскировка. Мисис Маката и унгарската графиня можеха да бъдат отписани от сметката. Очевидно ги бяха поканили за прикритие. Не, ключова фигура явно бе несимпатичният хер Еберхард. Той не бе от хората, които Джордж Ломакс ще покани. Бил беше подметнал, че германецът се занимавал с някакви изобретения. Пък и на приема бяха поканени министърът на въздухоплаването и сър Осуалд Кут, производителя на стомана. Виж, това се връзваше.
Тъй като нямаше смисъл да прави повече догадки, Бъндъл съсредоточи вниманието си върху предстоящия разговор с лейди Кейтърам.
Тя живееше в голяма мрачна къща в един от аристократичните квартали на Лондон. Вътре миришеше на восък, храна за птици и леко повехнали цветя. Лейди Кейтърам бе голяма жена, голяма във всяко отношение. Бе по-скоро величествена, отколкото едра. Имаше голям крив нос, носеше позлатено пенсне и над горната й устна се виждаше нещо като мустачки.
Бе донякъде изненадана да види племенницата си, но любезно й поднесе бузата си, която Бъндъл почтително целуна.
— Какво неочаквано удоволствие, Айлийн! — отбеляза хладно.
— Току-що се върнахме, лельо Марша.
— Знам. Как е баща ти? Както винаги ли?
Във въпроса й имаше нескрито пренебрежение. Мнението й за Алистър Едуард Брент, девети маркиз на Кейтърам, никак не бе високо. Навярно щеше да го окачестви като „загубеняк“, ако знаеше тази дума.
— Татко е много добре. Сега е в Чимнис.
— Радвам се. Вероятно знаеш, Айлийн, че не одобрих даването на Чимнис под наем. Имението в много отношения е исторически паметник. Не беше редно да се обезценява.
— Сигурно е бил много приятно място, когато чичо Хенри беше жив — въздъхна Бъндъл.
— Виж, Хенри имаше чувство за отговорност — отбеляза лелята.
— Като си помисля какви хора са гостували там — продължи Бъндъл едва ли не в екстаз. — Най-изтъкнатите европейски държавници.
Лейди Кейтърам въздъхна.
— Мога с пълно основание да заявя, че там не един път се е творяла историята — отбеляза тя. — Жалко, че и баща ти…
Не довърши мисълта си и тъжно поклати глава.
— Татко не е по политиката — каза Бъндъл. — Макар че, мен ако питаш, едва ли има по-вълнуващо занимание. Особено ако човек го опознае отвътре.
Бъндъл изрече тази лъжа, без дори да се изчерви. Леля й я погледна с изненада.
— Много се радвам, че мислиш така — каза й. — Досега имах чувството, че в съответствие с днешната мода те интересуват само удоволствията.
— Доскоро беше така — отвърна момичето.
— Вярно, още си твърде млада — рече замислено лейди Кейтърам. — С твоите качества обаче, ако си намериш подходящ мъж, би могла да бъдеш домакиня на някой от най-важните политически салони.
Бъндъл изтръпна. Изпита за миг опасението, че леля й веднага ще й предложи някой конкретен съпруг.
— Чувствам се толкова невежа — рече девойката. — Почти не разбирам от политика.
— Това е лесно поправимо — побърза да възрази лейди Кейтърам. — Мога да ти услужа с каквато литература поискаш.
— Благодаря ти, лельо Марша — каза Бъндъл и пристъпи към втория щурм. — Познаваш ли мисис Маката?
— Разбира се, че я познавам. Изключително достойна жена с блестящ ум. Вярно, по начало не одобрявам присъствието на жените в парламента. Смятам, че съществуват по-женствени начини да въздействат на политиката. — Настъпи пауза, тъй като уважаемата дама си спомни как с женствени усилия бе изтикала на политическата арена своя съпротивляващ се съпруг и как той постигна успех на това поприще. — Все пак времената се менят. Това, което върши мисис Маката, е от общонационална значимост и без съмнение е от полза за всички жени. Да, мисис Маката върши достойна женска работа. Трябва на всяка цена да се запознаеш с нея.