— Добър ден, Алфред — рече приветливо Бъндъл.
Алфред подскочи като ужилен.
— О, ваша светлост! Прощавайте, ваша светлост, отпърво не можах да ви позная.
Доволна от облеклото на камериерката си, Бъндъл пристъпи към работа.
— Искам да си поговорим, Алфред. Къде можем да го направим?
— Как да ви кажа, миледи, не знам. Кварталът не е от най-подходящите… Просто не ми идва на ум…
Девойката го прекъсна.
— Има ли някой в клуба?
— По това време не, миледи.
— В такъв случай да влезем вътре.
Алфред я последва със смутен и глупав вид. Момичето седна и втренчи поглед в стреснатия лакей.
— Сигурно си даваш сметка — каза остро Бъндъл, — че това, с което се занимаваш тук, е противозаконно.
Алфред запристъпва неловко от крак на крак.
— Е, вярно, полицията ни обискира два пъти — призна той. — Не намери обаче нищо компрометиращо. Мистър Мосгоровски се бе погрижил.
— Нямам предвид само хазарта — уточни девойката. — Говоря за по-сериозни неща. Възможно е някои от тях и да не са ти известни. Чуй ме, Алфред, ще ти задам един въпрос и искам да ми кажеш истината. Колко ти платиха, за да напуснеш Чимнис?
Алфред се заозърта, сякаш търсеше вдъхновение, преглътна три-четири пъти и започна да се държи като слаб човек, който се е подчинил на по-силния.
— Ето какво стана ваша светлост… Веднъж в Чимнис с една туристическа група дойде мистър Мосгоровски. Мистър Тредуел тогава не беше добре, един нокът бе започнал да му расте накриво, та каза аз да разведа хората из замъка. Щом обиколката приключи, мистър Мосгоровски се отдели от групата, даде ми един хубав бакшиш и ме заговори.
— Продължавай — окуражи го Бъндъл.
— С две думи… — Алфред внезапно реши да съкрати повествованието си. — Предложи ми сто лири на ръка, ако напусна Чимнис веднага и започна работа в клуба. Трябвал му човек, който да е служил в най-аристократичните семейства, за да направел заведението по-стилно. Щеше да бъде грехота да откажа. Тук взимам три пъти повече, отколкото като младши лакей.
— Сто лири — повтори Бъндъл. — Това са много пари, Алфред. Каза ли ти кой ще заеме твоето място в Чимнис?
— Ами… колебаех се, миледи. Дали да напускам незабавно, де. Обясних му, че не е прието и някак си не върви. Мистър Мосгоровски обаче ми каза, че познава едно младо момче, оправно и готово да започне работа веднага. Та споменах името му на мистър Тредуел и всичко се уреди.
Бъндъл кимна. Съмненията й се бяха оказали основателни: с Алфред бяха постъпили точно както бе предполагала. Продължи разпита си.
— Кой е мистър Мосгоровски?
— Управителят на заведението. Руснак. Много съобразителен господин ще знаете.
Бъндъл реши засега да не иска повече информация и смени темата.
— Сто лири са много пари, Алфред.
— Никога не бях виждал толкова пари на куп, миледи — отвърна простодушно Алфред.
— А ти не заподозря ли, че може да има нещо гнило?
— Нещо гнило ли, миледи?
— Да. Нямам предвид хазартните игри. Имам предвид нещо много по-сериозно. Нали не искаш да те приберат в затвора, Алфред?
— Не приказвайте така, миледи!
— Завчера бях в Скотланд Ярд — рече важно Бъндъл. — Там чух някои любопитни неща. Искам да ми помогнеш, Алфред. Ако го направиш, ще се застъпя за теб.
— Ще направя за вас каквото мога, миледи. На драго сърце! Даже и да не се застъпите за мен.
— Първо искам да огледам заведението — каза Бъндъл. — Отгоре до долу.
Придружавана от уплашения и озадачен Алфред, огледа старателно цялото заведение. Не откри нищо подозрително, докато не влезе в игралната зала. Там забеляза една невзрачна врата. Бе заключена.
— Това е нещо като изход, миледи — разясни й охотно Алфред. — Зад нея има стая и врата, която води към стълбище, излизащо на съседната улица. Нахълта ли полицията, господата се измъкват оттам.
— Нима полицията не знае за нея?
— Няма как да знае, миледи. Прилича на врата на бюфет.
Бъндъл почувства възбуда.
— Ще вляза — отсече тя.
Алфред поклати глава.
— Няма как да влезете, миледи. Ключът е у мистър Мосгоровски.
— Ще опитаме с други ключове.
Бе забелязала, че бравата е съвсем обикновена, и реши, че сигурно ще пасне някой от ключовете на другите врати. Каза на Алфред да ги донесе. Четвъртият, който девойката опита, отключи вратата. Тя я отвори и влезе.
Озова се в малка стая с овехтяла мебелировка. В средата имаше дълга маса, около която бяха наредени столове. Други мебели нямаше. От двете страни на камината имаше два вградени кухненски бюфета. Алфред й посочи по-близкия.
— Ей тази.
Бъндъл се опита да отвори вратата му, но тя бе заключена. Бравата бе секретна, съвсем различна, можеше да се отвори единствено с ключа за нея.