— Много хитро е направена — обясни Алфред. — Когато я отключиш, не се вижда нищо освен рафтове и лавици. Нищо подозрително. Щом обаче я натиснеш на едно определено място, се отваря навътре.
Но Бъндъл вече бе дала гръб на бюфета и оглеждаше замислено стаята. Първото, което забеляза, бе, че вратата, през която бяха влезли, отвътре е тапицирана. Навярно не пропускаше и звук. След това погледът й се плъзна върху столовете. Бяха седем на брой, по три от всяка страна. Един, по-голям и по-хубав, бе сложен откъм тесния край на масата.
Очите на Бъндъл се изпълниха с удовлетворение. Бе открила това, което търсеше. Бе напълно убедена, че тайната организация провежда срещите си именно тук. Всичко бе замислено превъзходно. Стаята изглеждаше невинна, в нея се влизаше било откъм игралната зала, било през тайния вход. Каквото и да станеше, предпазните мерки можеха да бъдат обяснени с хазарта в съседното помещение.
Девойката прокара разсеяно пръст върху мраморната полица над камината. Алфред забеляза това и изтълкува неправилно действието й.
— Няма да откриете прах. Сутринта мистър Мосгоровски нареди стаята да се почисти и аз го сторих пред очите му.
— Сутринта ли? — попита Бъндъл, замислена.
— Да. От време на време трябва да се разтребва. Макар че всъщност тази стая не се ползва никога.
В следващия момент Алфред насмалко не получи шок.
— Алфред — каза му момичето. — Намери ми място в стаята, където да се скрия.
Мъжът я погледна изумено.
— Невъзможно е, миледи. Ще си имам неприятности и ще си изгубя службата.
— Ако те приберат в затвора, пак ще я изгубиш — отвърна му донякъде грубо Бъндъл. — Но не се тревожи, никой няма да научи.
— Няма къде да се скриете — завайка се Алфред. — Огледайте се, миледи, ако не ми вярвате.
Бъндъл бе принудена да се съгласи, че доводът му не е съвсем безоснователен. Тя обаче бе човек с истински вкус към приключенията.
— Глупости — каза решително. — Все ще намерим къде да се скрия.
— Няма къде, продължи да се вайка Алфред.
Едва ли имаше помещение, по-неподходящо за криене. Мръсните прозорци бяха с щори, а не със завеси. Отвън первазът бе широк някакви си двайсет сантиметра. В стаята нямаше други мебели освен масата, столовете и бюфетите.
В бравата на втория бюфет имаше ключ. Бъндъл я отвори. Вътре имаше рафтове, върху които бяха наредени стари сервизи и кухненски съдове.
— Тези не ги използваме — поясни Алфред. — Сама виждате, миледи, че тук няма къде да се скрие и котка.
Но Бъндъл оглеждаше рафтовете.
— Слаба работа — каза тя. — Има ли долу килер, където да прибереш цялата тази стъклария? Има? Чудесно. Бързо взимай поднос и започвай да я изнасяш оттук. Хайде, че нямаме време за губене.
— Невъзможно е, миледи. Всеки момент ще пристигнат готвачите.
— Мистър Мосго — как му беше името? — сигурно ще дойде по-късно.
— А, той не идва преди полунощ. Но…
— Твърде много дърдориш, Алфред — скастри го Бъндъл. — Хайде, взимай този поднос. Ако продължаваш да спориш с мен, наистина ще си имаш неприятности.
Алфред излезе, кършейки ръце. След малко се върна с подноса. Бе разбрал, че Бъндъл не обръща внимание на възраженията му, и се зае със задачата с невероятна експедитивност.
Девойката правилно бе преценила, че рафтовете не са добре закрепени на местата си. Свали ги, подреди ги до вътрешната стена на бюфета и влезе в него.
— Доста тясно е — отбеляза тя. — А сега, Алфред, затвори внимателно вратата. Така, добре. Става. Донеса ми свредел.
— Свредел ли, миледи?
— Да не си оглушал?
— Не знам дали…
— И таз добра, все някъде има свредел! Ако не намериш тук, иди и купи. Така че търси по-внимателно, за да не се разкарваш.
Алфред излезе и след малко се върна с цял набор инструменти. Бъндъл взе един малък свредел и с него направи отвор във вратата на бюфета на равнището на дясното си око. Продупчи го отвън, за да не лича толкова. Не посмя да го уголеми от страх да не привлече внимание.
— Готово — каза най-сетне.
— Миледи, миледи…
— Какво?
— Ако отворят вратата, ще ви открият.
— Няма да я отворят — отсече Бъндъл, — ще я заключиш отвън и ще прибереш ключа.
— Ами ако мистър Мосгоровски случайно поиска да му го дам?
— Ще му кажеш, че си го изгубил — отвърна сопнато Бъндъл. — Никой обаче няма да ти го поиска. Този бюфет е тук само за да е симетричен на другия и той да не привлича вниманието. Хайде, Алфред, всеки момент може да дойде някой. Заключи ме, вземи ключа и ела да ме изведеш, след като всички си идат.