Откъм близката страна на масата, се виждаха само две кресла. По едно време някой премести второто, всъщност средното, после един от новодошлите мина бързо покрай шкафа и зае креслото срещу Мосгоровски. Който и да седнеше от тази страна, щеше да е с гръб към Бъндъл и именно един от тези гърбове привлече вниманието й: пред нея се бе разположила изключително красива, доста разголена жена.
Тъкмо тя наруши мълчанието. Гласът й бе напевен и прелъстителен с чужд акцент. Жената насочи поглед към празния стол откъм тясната страна на масата.
— Значи и тази вечер няма да видим Номер седем? — попита тя. — Кажете ми, приятели, ще го видим ли някога?
— И таз добра! — възкликна недоволно американецът. — Вече си мисля, че изобщо не съществува такъв човек.
— Не ви съветвам да разсъждавате така, драги ми приятелю — каза весело руснакът.
Настъпи мълчание — твърде неловко, според Бъндъл.
Още гледаше като омагьосана красивия гръб пред нея. Точно под дясната лопатка имаше малка бенка, от която белотата на кожата изпъкваше още повече. Бъндъл най-сетне осъзна, че изразът „прекрасна авантюристка“ започва да придобива смисъл за нея. Бе сигурна, че жената има и хубаво лице: мургаво, славянско, със страстни очи.
Унесът й бе прекъснат от гласа на руснака, който играеше ролята на церемониалмайстор.
— Ще започваме ли? Нека първо споменем нашия отсъстващ другар, Номер две.
Направи някакъв странен жест към преместения стол до жената. Всички повториха жеста му и насочиха поглед натам.
— Съжалявам, че днес сред нас го няма Номер 2 — продължи руснакът. — Предстои ни много работа. Появиха се неочаквани трудности.
— Получихте ли рапорта му? — попита американецът.
— Още не съм получил нищо от него. Не разбирам защо.
— Допускате ли да не е стигнал до вас?
— Не е изключено.
— С други думи — започна тихо Пет часът, — възникнала е опасност.
Произнесе последната дума предпазливо, но сякаш с удоволствие.
Руснакът кимна.
— Да, възникна опасност. Твърде много хора знаят за нашето съществуване, както и за заведението. Мога да ви посоча неколцина, които са се усъмнили. Трябва да им запушим устата — добави мъжът решително.
Бъндъл усети как я побиват тръпки. Ако я откриеха, дали щяха да й запушат устата? Изведнъж чу една дума и наостри уши.
— Значи не се е разбрало за Чимнис?
Мосгоровски поклати глава.
— Не.
Номер 5 внезапно се приведе напред.
— Съгласен съм с Ана. Къде е нашият председател, Номер 7? Нали той е в дъното на всичко? Защо не го виждаме?
— Номер 7 си има свой стил на работа — поясни руснакът.
— Вечно отговаряте така.
— Няма да кажа нищо повече — отсече Мосгоровски. — Освен това, че не завиждам на мъжа или жената, която дръзне да му се противопостави.
Настъпи неловко мълчание.
— А сега да продължим — добави спокойно Мосгоровски. — Номер 3, разполагате ли с плана на абатство Уайвърн?
Бъндъл напрегна слух. Досега не бе успяла да зърне Номер 3, нито да чуе гласа му. Сега го чу и веднага разбра що за човек говори. Гласът бе тих, приятен и монотонен, на добре възпитан англичанин.
— Заповядайте, сър.
Номер 3 подаде някакви листове през масата. Всички се надвесиха над тях. След малко Мосгоровски отново се изправи.
— А списъкът на поканените?
— Ето го.
Руснакът го прочете.
— Сър Стенли Дигби. Мистър Терънс О’Рорк. Сър Осуалд и лейди Кут. Мистър Бейтман. Графиня Ана Рацка. Мисис Маката. Мистър Джеймс Тесиджър… кой е този Джеймс Тесиджър?
Американецът се засмя.
— Не се безпокойте! Един от младите глупаци, дето обичат да се врат по приемите.
Руснакът продължи със списъка.
— Хер Еберхард и мистър Евърсли. Това са.
— Така ли? — прошепна съвсем тихичко Бъндъл. — Ами онова мило момиче, лейди Айлийн Брент?
— Да… Няма нищо тревожно — натърти Мосгоровски и пак огледа събеседниците си. — Вярвам, всички сте наясно колко важно е изобретението на Еберхард.
Три часът отговори съвсем стегнато, по английски.
— Да.
— Търговската му стойност вероятно възлиза на милиони — поясни руснакът, — а що се отнася до цената му на международния пазар, по-добре да не говорим.
Бъндъл реши, че зад маската си той крие неприятна усмивка.
— Да — продължи Мосгоровски, — това е златна мина.
— Мина, която струва поне няколко човешки живота — допълни цинично Номер 5 и се засмя.