— В какъв смисъл?
— Не ми се сърди — извини се Джими, — но ми се струва, че цялата тази работа вече съм я чувал. Насън.
— Да де! — отвърна девойката с разбиране.
— Просто е невъзможно — продължи Джими, следвайки хода на мислите си. — Прекрасна авантюристка, банда чужденци, тайнственият Номер 7, чиято самоличност никой не знае. Всичко това съм го чел поне стотина пътя, описано в книгите.
— Вярвам ти. И аз съм чела такива книги. Няма причини обаче да не се случи и в действителност.
— Сигурно си права.
— Все пак и белетристиката е основана върху истината. Ако нещо не се случи в действителност, хората няма как да го измислят.
— Има някаква истина в думите ти, но въпреки всичко ми иде да се ущипя, за да разбера дали съм буден.
— И аз изпитах същото.
— Е, да предположим, че сме будни. Значи един руснак, един американец, един англичанин, един австриец или унгарец и дама, която може да принадлежи, към която и да е националност, но по всяка вероятност е рускиня или полякиня. Доста представителна група, няма що.
— Има и германец. Забрави германеца.
— Как така? Да не мислиш…
— Отсъстващият Номер 2 е Бауер, лакеят в Чимнис. Разбра се от думите, че очаквали някакъв рапорт, който още не е получен. Макар че, да си призная, не си представям, какво чак толкова има да докладват от Чимнис.
— Може би нещо, свързано със смъртта на Джери Уейд — каза Джими. — Да не забравяме, че има още доста неясноти. Наистина ли споменаха Бауер по име?
Бъндъл кимна.
— Упрекнаха го, че не е успял да открие онова писмо.
— Е, всичко изглежда от ясно по-ясно. Извинявай за първоначалния ми скептицизъм, но и ти ще се съгласиш, че историята изглежда доста невероятна. Значи им е известно, че другата седмица ще ходя в абатство Уайвърн?
— Да, именно във връзка с това американецът каза, че си нищо и никакъв млад глупак. Не, руснакът. Всъщност е все едно.
— Да… — рече Джими. Натисна нервно газта и колата подскочи. — Добре че ми съобщи. Вече съм заинтересуван от решаването на случая. — Помълча минута-две, сетне попита: — Как се казваше, онзи, германският изобретател? Еберхард ли?
— Да. Защо?
— Защото се сетих нещо. Еберхард, Еберхард. Да, вече съм сигурен.
— Обясни ми за какво става дума.
— Еберхард е името на един мъж, направил някакво изобретение, което смяташе да патентова и продаде. Не мога да ти обясня съвсем точно, защото съм бос в техниката, но май ставаше дума за закаляване на метала, при което една жица е по-яка и от стоманен прът. Еберхард е свързан със самолетостроенето. Твърди, че благодарение на откритието му теглото на самолетите може да бъде значително намалено и че това ще предизвика революция в авиацията. Ако не се лъжа, първо го предложил на германското правителство, но то намерило някакъв недостатък и отклонило сделката. Доста прибързано, между другото, защото Еберхард успял да отстрани недостатъка, но се обидил от отказа и решил занапред да си няма взимане-даване с германците. Все си мислех, че историята е несериозна, но сега ми звучи съвсем иначе.
— Така е — каза въодушевено Бъндъл. — Навярно си прав, Джими. Еберхард е предложил изобретението си на нашето правителство. То пък е помолило или ще помоли за мнение сър Осуалд Кут. С други думи, в абатство Уайвърн ще има неофициални преговори. Точно за това там ще се съберат сър Осуалд, Джордж, министърът на въздухоплаването и Еберхард. Германецът ще им обясни плановете или технологията, как там се казва…
— Формулата — предложи Джими. — Нека я назовем „формулата“.
— Еберхард ще носи формулата, а Седемте циферблата смятат да му я откраднат. Сега си спомням, че по думите на руснака струвала милиони.
— Сигурно — съгласи се младежът.
— А другият човек каза, че освен това струвала поне няколко човешки живота.
— Май така и ще излезе — отсече мрачно Джими. — Но да се върнем на това проклето следствие, Бъндъл. Сигурна ли си, че Рони не ти е казал още нещо?
— Да. Рече ми само: „Седемте циферблата. Кажете на Джими Тесиджър…“ Дотук му стигнаха силите.
— Какво не бих дал да знаем това, което е узнал той! Поне с едно сме наясно. Почти съм сигурен, че за смъртта на Джери е виновен онзи лакей, Бауер. Слушай, Бъндъл…
— Да?
— Понякога доста се тревожа. Чудя се кой ли ще е следващият. Наистина започвам да мисля, че тая работа не е за момичета.
Бъндъл се усмихна неволно. Реши, че на Джими му е отнело твърде много време да я постави в една категория с Лорен Уейд.
— По-вероятно е следващият да си ти, а не аз — отбеляза весело.
— Добре, добре. Дали за разнообразие да поразчупим стереотипа, и жертви да има и от другата страна? Тази сутрин съм настроен доста кръвожадно, Бъндъл. Ако срещнеш някого от тези хора, ще го познаеш ли?