Девойката се поколеба.
— Струва ми се, че ще разпозная Номер 5 — каза най-сетне. — Говори много особено, фъфли и е ужасно злобен. Би трябвало да го разпозная.
— А англичанина?
Бъндъл поклати глава.
— Видях го само веднъж. По-точно, го мернах. Гласът му е прекалено обикновен. За него мога да ти кажа единствено, че е едър.
— Сигурно по-лесно ще познаеш жената — продължи Джими. — Едва ли обаче пътищата ви ще се пресекат. Вероятно са й възложили мръсната работа — да прелъстява влюбчиви министри и след чашка-две да измъква от тях държавни тайни. Поне така пише по книгите. Иначе единственият министър, когото познавам, пие само топла вода с резенче лимон.
— Можеш ли да си представиш например Джордж Ломакс да се влюби в красива чужденка? — попита през смях Бъндъл.
Младежът се съгласи със скептицизма й.
— Я ми кажи сега нещо повече за тайнствения мъж, за Номер 7 — продължи той. — Досещаш ли се кой е?
— Ни най-малко.
— Ако вярваме на книгите, би трябвало да е човек, познат на всички. Дали все пак не е Джордж Ломакс?
Бъндъл поклати недоверчиво глава.
— Става за герой от шпионски роман — съгласи се тя. — Като знам обаче що за човек е Умника… — Бъндъл бе обхваната от неудържимо веселие. — Представяш ли си Умника като едра риба в престъпния свят? — прихна момичето. — Наистина ще е страхотно.
Джими се съгласи с Бъндъл. Заради разговора си с нея бе шофирал по-бавно от обичайното и когато пристигнаха в Чимнис, полковник Мелроуз вече ги чакаше. Джими му бе представен, после тримата се отправиха към полицейския участък.
Както бе заявил полковник Мелроуз, цялата работа се оказа твърде проста. Бъндъл даде показания. Лекарят също. Други свидетели потвърдиха, че в деня на злополуката някой се е упражнявал да стреля. Заключението бе, че смъртта е настъпила вследствие на нещастен случай.
След разпита полковник Мелроуз предложи на Бъндъл да я откара в Чимнис, а Джими тръгна обратно за Лондон.
Колкото и да бе вятърничав, разказът на Бъндъл му бе направил силно впечатление. Той присви устни.
— Рони, Рони! — промълви. — Сложих си главата в торбата, а теб те няма!
Мина му още една мисъл: Лорен! Дали не беше в опасност? След минутно колебание й се обади по телефона:
— Аз съм, Джими. Реших, че сигурно ще ти е интересно да научиш заключението от следствието. Нещастен случай.
— Така ли? Но нали…
— Знам, има нещо гнило. Съдебният лекар е останал с някакви съмнения. Сега някой иска да потули цялата работа. Лорен…
— Да.
— Стават някои странни неща. Обещай ми, че ще се пазиш. Направи го заради мен.
— Джими, но в такъв случай съществува опасност и за теб.
Той усети тревогата в гласа й. Засмя се.
— За мен не бери грижа. Аз съм като котките. Имам девет живота. Довиждане, скъпа приятелко!
Затвори телефона и минута-две се двоуми. След това извика Стивънс.
— Стивънс, я иди да ми купиш един пистолет.
— Пистолет ли, сър?
Верен на школовката си, Стивънс не показа и следа от изненада.
— Какъв пистолет ви е нужен, сър?
— Има едни, слагаш пръст на спусъка и стрелят, докато не го махнеш.
— Значи автоматичен пистолет, сър.
— Точно така. Автоматичен. И цевта му непременно да е от синкава стомана. Ще обясниш на продавача. В американските романи главният герой винаги изважда от страничния си джоб пистолет с цев от синкава стомана.
Стивънс си позволи една едва забележима усмивка.
— Повечето американци, които познавам, сър, държат в страничните си джобове съвсем други неща. Джими Тесиджър се засмя.
Глава шестнайсета
Приемът в абатство Уайвърн
Бъндъл пристигна в абатството в петък, тъкмо за следобедния чай. Джордж Ломакс я посрещна с известна тържественост.
— Скъпа ми Айлийн — каза й, — нямаш представа колко ми е приятно да те видя. Извинявай, че не предвидих и теб, когато отправих поканата до баща ти. Ала и през ум не ми е минавало, че ще ти е приятно на такъв прием. Бях много изненадан, когато лейди Кейтърам ми съобщи, че се интересуваш от политика. Няма да скрия, че тази новина ми достави и голямо удоволствие.
— Много ми се искаше да дойда — отвърна Бъндъл простичко и с привидна наивност.
— Мисис Маката ще пристигне с вечерния влак — обясни Джордж. — Снощи трябваше да държи реч на митинг в Манчестър. Познаваш ли Тесиджър? Съвсем млад е, но има забележителни познания в областта на външната политика. За нищо на света няма да познаеш от външния му вид.