— Познавам мистър Тесиджър — потвърди Бъндъл и се ръкува тържествено с Джими.
Той си бе сресал косата на път по средата, за да изглежда по-сериозен.
— Знаеш ли — пошепна й припряно младежът, след като Джордж се оттегли. — Не ми се сърди, но посветих и Бил в нашето начинание.
— И Бил ли? — попита леко раздразнена Бъндъл.
— В края на краищата, и Бил е човек от компанията. Рони и Джери му бяха приятели.
— Да, да. Разбирам — каза момичето.
— Изглежда, не одобряваш. Извинявай.
— Бял е свестен човек, разбира се. Само дето непрекъснато прави гафове.
— Тоест умът му не е от най-пъргавите? — предположи Джими. — Не забравяй обаче, че има много здрави юмруци. Мен ако питаш, едни здрави юмруци няма да са ни излишни.
— Може и да си прав. Той как реагира?
— Доста се измъчи, докато ме разбере. Накрая обаче, след като търпеливо му повторих всичко с едносрични думи, проумя с дебелата си глава за какво става дума. Сега е с нас до гроб.
Джордж се появи отново.
— Нека те запозная с гостите си, Айлийн. Това е сър Стенли Дигби. Да ви представя лейди Айлийн Брент. Това е мистър О’Рорк.
Министърът на въздухоплаването бе дребен шишко с приветлива усмивка. Мистър О’Рорк, висок младеж със засмени сини очи и типично ирландско лице, се зарадва много на запознанството си с Бъндъл.
— Аз пък се страхувах, че приемът ще бъде скучен — прошепна й шеговито — и ще мине като политическо мероприятие.
— По-тихо! — отвърна тихо Бъндъл. — Че съм много политизирана.
— Познаваш сър Осуалд и лейди Кут — продължи Джордж.
— Всъщност не сме се срещали — отвърна девойката с усмивка.
Възхити се от умението на баща си да описва хората.
Сър Осуалд стисна ръката й като с менгеме и тя леко присви очи.
Лейди Кут се запозна с обичайния си скръбен вид с Бъндъл, след което насочи вниманието си към Джими Тесиджър. Изглежда й бе приятно да общува с него. Приветливият румен младеж й бе станал симпатичен въпреки осъдителния си навик да закъснява за закуска. Природното му добродушие я бе очаровало. От чисто майчински подбуди изпитваше желанието да го излекува от лошите му навици и да го преобрази в дисциплиниран труженик. Никога не се бе запитвала дали след такова преображение Джими ще бъде очарователен, както сега. Започна да му описва автомобилна катастрофа, в която бе пострадал един неин приятел.
— А това е мистър Бейтман — каза Джордж припряно, сякаш му предстоеше по-съществена работа.
Някакъв сериозен младеж с бледо лице се поклони на Бъндъл.
— А сега — продължи Джордж, — да те запозная с графиня Рацка.
Графинята разговаряше с мистър Бейтман. Беше се отпуснала на канапето, бе разголила доста дръзко краката си и пушеше цигара в невероятно дълго цигаре с инкрустации от тюркоаз.
Бъндъл отсъди, че графинята е една от най-красивите жени, които е виждала. Очите й бяха огромни и сини, косата й — гарвановочерна. Кожата й бе мургава. Славянският й нос бе леко чип, а тялото й изглеждаше гъвкаво като на котка. Бъндъл реши, че червилото й е прекалено за Уайвърн.
— Това е мисис Маката, нали? — попита графинята.
След като Джордж отговори отрицателно и й представи Бъндъл, графинята й кимна небрежно и веднага поднови разговора със сериозния мистър Бейтман.
Бъндъл чу Джими да й шепне нещо в ухото.
— Орангутана май е напълно омагьосан от красивата славянка. Нали е забавно? Хайде да пийнем чай.
Оказаха се още веднъж в близост до сър Осуалд Кут.
— Тая ваша къща, Чимнис, си я бива — отбеляза великият мъж.
— Много се радвам, че ви е допаднала — отвърна любезно Бъндъл.
— Трябва да й се смени водната инсталация — рече сър Осуалд. — Да се поосъвремени. — Той замълча с глуповат вид. — Сега ще взема замъка на херцог Алтън — продължи. — За три години. Докато най-сетне си купя свястно местенце. Баща ви, и да рече да ми продаде имението, май няма право, а?
На Бъндъл й секна дъхът. Пред очите й изникна кошмарно видение. Англия, в която безброй Кутовци са се настанили във всички замъци от рода на Чимнис. Разбира се, във всичките щеше да бъде монтирана съвсем нова водна инсталация.
Усети внезапен прилив на гняв, макар и да си даваше сметка, че е несправедлива. В края на краищата, ако лорд Кейтърам бъдеше сър Осуалд Кут, нямаше съмнение кой е в губеща позиция. Сър Осуалд безспорно бе силна личност, един от онези хора, пред които останалите бледнеят. Наистина наподобяваше валяк, както го бе окачествил лорд Кейтърам. И пак в много отношения бе твърде глупав. Бъндъл бе убедена, че ако се изключат професионалните му знания и страхотната му енергия, той е един невежа. Поне сто страни от живота, на който лорд Кейтърам умееше да се радва, бяха непрочетена книга за сър Осуалд.