Както размишляваше за тези неща, Бъндъл продължаваше да води мил светски разговор. Научи, че хер Еберхард е пристигнал, но е останал в стаята си, тъй като го мъчи главоболие. Това й бе съобщено от мистър О’Рорк, успял да се вреди до нея по време на чаепитието.
Бъндъл се качи в стаята, за да се преоблече. Бе в, общо взето, добро настроение, леко помрачено само от мисълта за неизбежното пристигане на мисис Маката. Чувствуваше, че събеседването с нея ще бъде същинско изпитание.
Застина от изненада, когато на връщане прекоси антрето, облечена в скромна черна дантелена рокля. Там стоеше лакей, или по-точно, мъж, облечен като лакей. Бъндъл реши, че няма как да обърка масивната четвъртита фигура. Застана пред лакея и го погледна с широко отворени очи.
— Старши инспектор Батъл!
— Да, аз съм, лейди Айлийн.
— Нима сте дошли, за да… за да…
— За да държа всичко под наблюдение. Така е.
— Ясно.
— Мистър Ломакс прие съвсем сериозно заплашителното писмо — каза старши инспекторът. — Не пожела да се удовлетвори с друго освен с личното ми присъствие тук.
— Не смятате ли обаче… — започна Бъндъл и спря.
Не й беше удобно да му каже, че маскировката му не е от най-сполучливите. Само дето на врата му не бе закачена табелка с надпис „полицай“. Най-неопитният престъпник щеше да го забележи.
— Според вас ще разберат кой съм, така ли? — попита безстрастно старши инспекторът, като наблегна единствено върху словосъчетанието „да разберат“.
— Ами… всъщност да — отговори Бъндъл.
Върху лицето на старши инспектор Батъл, се изписа нещо, което можеше да мине и за усмивка.
— И ще бъдат нащрек. Така ли, лейди Айлийн? Защо не?
— Да, да. Защо не? — повтори Бъндъл като папагал; чувстваше се глупаво.
Старши инспектор Батъл бавно поклати глава.
— Нали целта ни е да няма неприятности? Защо да се правим на по-умни, отколкото сме? Нека някои безотговорни господа, ако им хрумне да се появят, да знаят, че всички сме на поста си.
Бъндъл го погледна с възхищение. Бе съгласна, на присъствието на такава известна личност като старши инспектор Батъл не може да не въздейства отрезвяващо на всякакви потенциални престъпници.
— Ще е голяма грешка, ако се опитаме да се правим на много умни — повтори Батъл. — Важното е този уикенд да си нямаме никакви неприятности.
Бъндъл го отмина и се запита дали и другите гости са разпознали или ще разпознаят инспектора от Скотланд Ярд. В съседната стая Джордж държеше намръщен оранжев плик в ръка.
— Досадна вест — каза той. — Получи се телеграма от мисис Маката. Няма да дойде, тъй като децата й са болни от заушка.
На Бъндъл камък й падна от сърцето.
— Неудобно ми е пред теб, Айлийн — допълни любезно Джордж. — Знам, искаш много да се запознаеш с нея. Графинята също ще се почувства разочарована.
— Е, нека не се вълнуваме чак толкова — отвърна Бъндъл. — Щеше да бъде по-лошо, ако беше дошла и ме бе заразила със заушка.
— По начало си права — съгласи се Джордж, — макар и да ми се струва, че болестта не се предава по този път. Нещо повече, убеден съм, че мисис Маката нямаше да си позволи да застраши ничие здраве. Тя е жена, придържаща се към благородни принципи и с високо развито чувство за гражданска отговорност. В тези дни на общонационален подем всички ние трябва да отчетем… — За щастие Джордж съобрази да спре, преди да е дръпнал цяла реч. — Срещата ви се отложи — поясни той. — За щастие ти не бързаш. С графинята нещата стоят другояче, тя е само на кратко посещение.
— Унгарка е, нали? — попита Бъндъл, която искаше да научи нещо повече за графинята.
— Да. Не може да не си чула за Младоунгарската партия. Графинята е сред ръководителите й. Много богата жена, овдовяла е съвсем млада и е решила да посвети парите и силите си за благото на обществото. Участва много активно в борбата за намаляване на детската смъртност, която, доколкото разбирам, в Унгария е ужасно висока. А, ето го и хер Еберхард!
Германският изобретател бе по-млад, отколкото бе предполагала Бъндъл. Беше на не повече от трийсет и три-трийсет и четири години. Държеше се сковано и неловко. И все пак беше симпатичен. В погледа му имаше повече свян, отколкото смущение, а що се отнася до лошия му навик, описан от Бил — гризането на ноктите — Бъндъл реши да го отдаде на нервността, породена от непознатата обстановка. Германецът бе слаб и крехък.
Поведе неловко разговор с Бъндъл на развален английски и двамата посрещнаха с облекчение появата на мистър О’Рорк. След малко с лекотата на нюфаундлендско куче нахълта и Бил и веднага се залепи за Бъндъл. Изглеждаше изненадан и смутен.