— Здравей, Бъндъл! Разбрах, че и ти ще бъдеш тук. Досега бях потънал до уши в работа, инак щях да ти се обадя по-рано.
— Много ли държавни дела за оправяне имаше днес? — попита го със съчувствие О’Рорк.
Бил изстена.
— Не знам що за човек е твоят началник — каза. — Вижда ми се кротък и добродушен. Докато Умника е направо невъзможен. Скъсва ме от работа. На всичко намира кусури и непрекъснато твърди, че не съм свършил нищо.
— Звучи забавно — отбеляза Джими, който току-що се бе присъединил към компанията.
Бил го погледна укорително.
— Никой не знае какво ми е на главата — каза младежът без драматизъм.
— И събеседването с графинята ли имаш предвид? — попита Джими. — Май се е оказало прекалено голямо изпитание за женомразец като теб.
— Това пък какво е? — попита Бъндъл.
— След като приключи следобедният чай — поясни Джими усмихнато, — графинята помоли Бил да я разведе из дома.
— Можех ли да й откажа? — попита Бил, изчервил се като домат.
На Бъндъл й стана неудобно. Податливостта на мистър Уилям Евърсли към женския чар й бе добре известна. В ръцете на жена като графинята Бил щеше да бъде мек като восък. Бъндъл се замисли още веднъж дали Джими Тесиджър е постъпил мъдро, като е посветил и Бил в общото им начинание.
— Графинята е очарователна жена — каза Бил — и безкрайно умна. Да бяхте я чули как говори, докато я развеждах из къщата. Зададе ми какви ли не въпроси.
— Какви въпроси? — внезапно попита Бъндъл.
Бил не й отговори съвсем определено.
— Не си спомням точно. Разпита ме за историята на дома. Също и за старите мебели. Въобще прояви интерес към всичко.
В този момент в стаята се появи графинята. Изглеждаше великолепно, в прилепнала по тялото й рокля от черно кадифе. Бъндъл забеляза как Бил незабавно отиде да й прави компания. Към тях се присъедини и сериозният младеж с очилата.
— Бил и Орангутана здравата са хлътнали — отбеляза през смях Джими Тесиджър.
Според Бъндъл в цялата работа нямаше нищо смешно.
Глава седемнайсета
След вечерята
Джордж не хващаше вяра на съвременните нововъведения. В абатство Уайвърн нямаше централно отопление. Когато след вечеря дамите отидоха във всекидневната, се оказа, че температурата е съвсем неподходяща за съвременното вечерно облекло. Огънят в добре заредената камина ги привлече като магнит.
— Б-ррр — каза графинята, треперейки от студ.
От нейната уста този звук прозвуча изящно и екзотично.
— Дните стават все по-къси — рече лейди Кут и наметна широките си рамене с ужасен шал на големи цветя.
— Защо Джордж не прокара нормално отопление? — попита Бъндъл.
— Вие, англичаните, никога няма да се научите как да затопляте в домовете си — каза графинята.
След това извади дългото си цигаре и запуши.
— Камината е старомодна — вметна лейди Кут. — Топлината излиза през комина, вместо да затопля стаята.
— Да, да — съгласи се графинята.
Настъпи мълчание. Лейди Кут очевидно така досаждаше на графинята, че разговорът започна да става невъзможен.
— Много е забавно, че децата на мисис Маката са хванали заушка — наруши тишината лейди Кут. — Всъщност не исках да кажа, че е забавно…
— Какво означава „заушка“? — прекъсна я графинята.
Бъндъл и лейди Кут й заобясняваха в един глас.
— Сигурно и в Унгария децата боледуват от заушка? — поинтересува се лейди Кут.
— Какво? — попита графинята.
— За унгарчетата ми е думата. Сигурно и те страдат от заушка.
— Не знам — отвърна графинята. — Откъде да зная?
Лейди Кут я погледна с изненада.
— Бях останала с впечатление, че се занимавате с…
— А, това ли имахте предвид! — графинята се намести по-удобно, взе цигарето в ръка и започна бързо да разказва. — Ще ви разкажа някои ужасни неща — рече тя. — Неща, които видях с очите си. Невероятни неща. Няма да ми повярвате.
Удържа на думата си: заразказва бързо и много образно. Описа им сцени на невероятен глад и мизерия. Започна да описва следвоенна Будапеща и стигна до съвременните й проблеми. Бе убедителна, но Бъндъл не можа да се отърси от чувството, че жената говори като грамофонна плоча. Включваш грамофона и знаеш какво ще чуеш. Известно ти е и кога грамофонът ще спре.
Лейди Кут бе страшно заинтригувана от чутото и й личеше. Наблюдаваше графинята с полуотворена уста, втренчила в нея големите си тъмни и тъжни очи. От време на време се опитваше да вметне някой коментар.
— На една моя братовчедка три от децата й обгоряха до смърт. Ужасно, нали?
Графинята въобще не й обръщаше внимание. Продължаваше да говори и накрая спря така внезапно, както бе започнала.