— Вече ви разказах как стоят нещата. Имаме пари, но нямаме организация. Именно организация ни трябва.
Лейди Кут въздъхна.
— Съпругът ми открай време ми повтаря, че нищо не може да се свърши без организираност. Отдава своя успех само на нея. Смята, че нищо не може да се постигне без организираност.
Отново въздъхна. Пред очите й се мярна съвсем кратко видение — видението за сър Осуалд, който не е преуспял в живота. Сър Осуалд, запазил всички качества на веселия младеж от работилницата за велосипеди. Само за секунда си каза, че животът й може би щеше да е много по-приятен, ако сър Осуълд не бе чак дотам организиран.
От тази мисъл й хрумна една съвсем обяснима асоциация и тя се обърна към Бъндъл:
— Симпатичен ли ви е вашият главен градинар, лейди Айлийн?
— Макдоналд ли имате предвид? Как да ви кажа… — Девойката се поколеба. — Няма как човек като Макдоналд да ти е симпатичен, но не може да се отрече, че е първокласен градинар.
— Да, да, знам — побърза да се съгласи лейди Кут.
— Трябва само да му се напомня да си знае мястото — рече Бъндъл.
— Да, да, права сте, разбира се — каза лейди Кут.
Погледна със завист Бъндъл заради лекотата, с която бе готова да постави Макдоналд на мястото му.
— Обожавам градините с много цветя — намеси се замечтано графинята.
В този момент разговорът бе нарушен. В стаята нахълта Джими Тесиджър и се обърна направо към Бъндъл. Заговори я със странен и припрян глас.
— Ще дойдеш ли най-сетне да ти покажа тези оферти? Отдавна те чакам.
Бъндъл бързо излезе от стаята, следвана от Джими.
— За какви оферти говориш? — попита, след като вратата зад тях се затвори.
— За никакви — каза Джими. — Трябваше просто да те измъкна оттам. Хайде, Бил ни чака в библиотеката. Там ще бъдем само ние.
Бил се разхождаше напред-назад из библиотеката с много смутен вид.
— Знаеш ли — каза й сопнато, — тази работа не ми харесва.
— Какво не ти харесва?
— Не ми харесва, ме се замесваш в цялата тази история. Вероятността да си навлечеш неприятности е десет към едно и при това положение… — Погледна я така грижовно, че на Бъндъл й стана приятно. — Би трябвало да я държим настрани, нали, Джими?
— Вече й обясних — рече Джими.
— Нали ме разбра, Бъндъл? Можеш да си изпатиш.
Бъндъл се обърна към Джими.
— Ти какво му разказа?
— Всичко.
— Още не съм съвсем наясно със случилото се — призна Бил. — Имам предвид ходенето ти в клуб „Седемте циферблата“ и така нататък. Я се откажи!
— От какво да се откажа?
— От тези занимания.
— Откъде-накъде ще се отказвам? Та те ме държат под напрежение.
— Да, да, под напрежение. Забравяш обаче, че могат да бъдат изключително опасни. Виж какво се случи на клетия Рони.
— Видях — каза Бъндъл. — Ако не беше твоят приятел Рони, едва ли, както ти се изразяваш, щях „да се замесвам“. Но вече съм замесена. И колкото и да ми мънкаш и хленчиш, няма да се откажа.
— Знам, че си смело момиче, Бъндъл, обаче…
— Спести си комплиментите и да се хващаме за работа.
Бъндъл почувства облекчение, задето Бил е приел предложението й.
— Оказа се права за формулата — рече той. — Еберхард разполага с някаква формула, по-точно вече я е предал на сър Осуалд. Той пък я е проверил в заводите си. Под най-строга тайна, както си му е редът. Еберхард го е придружавал. Сега всичките са се събрали в кабинета и, тъй да се каже, приключват пазарлъка.
— Сър Стенли Дигби докога ще остане? — поинтересува се Джими.
— Утре заминава за Лондон.
— Да… — каза Джими. — Поне едно е ясно. В случай че, както предполагам, сър Стенли вземе формулата, то ако тук има да става нещо, ще стане тази нощ.
— Сигурно си прав.
— Изобщо не се съмнявам. Поне времето на действие ни е ясно. Престъпниците ще трябва да проявят изключителна съобразителност. Нека започнем с подробностите. Преди всичко да помислим къде ще е свещената формула тази нощ. Дали ще е у Еберхард или у сър Осуалд Кут?
— У нито един от двамата. Доколкото разбрах, тази вечер ще бъде предадена на министъра на въздухоплаването, за да я отнесе утре в Лондон. Сигурен съм, че при това положение ще я съхранява О’Рорк.
— Е, вече ми е ясно какво да правим. Щом очакваме, че нощес някой ще се опита да открадне документа, трябва и ние да бъдем на поста си, драги ми Бил.
Бъндъл отвори уста и понечи да възрази, но размисли и не каза нищо.
— Между другото — продължи Джими, — кого видях тази вечер в антрето? Униформения портиер на „Хародс“ или нашия стар приятел Лестрейд от Скотланд Ярд?