— Доближаваш се до истината, драги Уотсън — отвърна Бил.
— Излиза — каза Джими, — че ще нахълтаме в неговите ловни полета.
— Няма как да го избегнем — рече Бил, — щом сме решили да си свършим работата както трябва.
— Е, разбрахме се — каза Джими. — Ще си разделим нощта на две смени.
Бъндъл отново понечи да каже нещо и пак се въздържа.
— Добре — съгласи се Бил. — Кой ще бъде първа смяна?
— Да хвърляме ли ези-тура?
— Няма да е зле.
— Добре. Ако е ези, аз съм пръв. Ако е тура, си ти. Хвърлям.
Бил кимна. Монетата се завъртя във въздуха. Джими я погледна.
— Ези — каза той.
— Дявол да го вземе, пак извади късмет. Ще изтърва всичко интересно.
— Човек никога не знае — възрази Джими. Престъпниците са непредсказуеми. В колко часа да те събудя? В три добре ли е?
— Да.
Тогава се обади Бъндъл.
— Ами аз? — попита тя.
— Ти ще се прибереш в стаята и ще си легнеш. И толкоз.
— Така ли мислите? В това няма нищо вълнуващо.
— Не бъди толкова уверена — отвърна любезно Джими. — Може да те убият, докато спиш, а ние с Бил през това време да отървем кожата.
— Да, съществува и такава възможност. Знаеш ли, Джими, тази графиня никак не ми харесва. Вижда ми се подозрителна.
— Глупости! — извика разгорещено Бил. — Тя е извън всякакво подозрение.
— А ти откъде знаеш? — сопна му се Бъндъл.
— Знам много добре, защото ми я препоръча един познат от унгарското посолство.
— А, разбирам — отвърна Бъндъл, изненадана от внезапната му разпаленост.
— Всички момичета сте еднакви — изръмжа Бил. — Достатъчно е една жена да е привлекателна, и веднага започвате да…
Бъндъл и друг път бе чувала този несправедлив мъжки аргумент. Беше й втръснал.
— Добре, добре. Гледай само да не прошепнеш всичките ни тайни на розовото й ушенце. Аз ще си легна. Умрях от скука в тази компания и не мисля да се връщам.
Излезе от стаята. Бил впери поглед в Джими.
— Добре познаваш Бъндъл. Страхувах се, че ще си имаме неприятности с нея. Знаеш колко много държи да е в течение на всичко. Радвам се, че в края на краищата разбра как е разумно да постъпи.
— И аз се радвам — каза Джими. — Тя направо ме изненада.
— Въпреки всичко Бъндъл е благоразумна. Разбира кое е възможно и кое — не. Между другото, дали да не се въоръжим с нещо? В такива моменти си е в реда на нещата.
— Вече се сдобих с автоматичен пистолет със синьо-черна цев — рече Джими не без известна гордост. — Тежи няколко фунта и има страховит вид. Когато започне твоето бдение, ще ти го преотстъпя.
Бил го погледна със смесица от завист и уважение.
— И как така се сети? — попита.
— Просто ми дойде на ум — отвърна небрежно Джими.
— Надявам се да не застреляме не този, когото трябва — рече Бил.
— Наистина ще е досадно — отвърна сериозно мистър Тесиджър.
Глава осемнайсета
Приключенията на Джими
Тук нашето повествование ще се раздели на три части — съвсем обособени и напълно различни. Нощта, която предстои, ще се окаже богата откъм събития, които всеки един от тримата участници ще оцени от своя гледна точка.
Ще започнем с приятния и мил младеж Джими Тесиджър, който пожелаваше лека нощ на съзаклятника си Бил Евърсли.
— Не забравяй! — каза Бил. — В три часа сутринта! Ако все още си жив, разбира се — добави любезно.
— Може наистина да съм глупак — рече Джими, спомняйки си с раздразнение какво му е казала Бъндъл, — но не съм чак толкова тъп, колкото изглеждам.
— Преди време се изрази така и за Джери Уейд — пророни Бил. — Спомняш ли си? И същата нощ…
— Престани, глупако! — каза Джими. — Как можеш да си толкова нетактичен?
— Изобщо не съм нетактичен — отвърна Бил. — Аз съм млад дипломат, а всички дипломати са тактични.
— Ако е така, значи си в зародишната фаза на дипломацията.
— Още си мисля за Бъндъл — рече Бил, внезапно сменяйки темата. — Определено се променя към добро. Да, към добро!
— Каза го и началникът ти — уточни Джими. — Заяви, че е приятно изненадан.
— По едно време ми се стори, че Бъндъл малко преиграва — продължи Бил, — но Умника е такъв тиквеник, че ще приеме за чиста монета всичко, което му кажат. Е, лека нощ. Сигурно ще ти бъде малко трудно да ме събудиш, но ако упорстваш, ще го сториш.
— Едва ли, ако поемеш пътя на Джери Уейд — рече Джими хапливо.
Бил го погледна укорително.
— Какво удоволствие ти доставя да се заяждаш? — попита го.
— Просто ти го връщам — отвърна Джими. — Хайде, прибирай се.
Бил обаче не последва съвета му. Продължи да го гледа смутено, като пристъпваше от крак на крак.