— Всичко, изглежда, е наред — прошепна младежът. — И все пак…
Размишлява известно време, след което се върна в библиотеката. Затвори вратата, заключи я и прибра ключа в джоба си. После изгаси осветлението. Около минута напряга слух, след което отиде тихо до прозореца и застана до него с Леополд в ръка.
Наистина ли дочуваше стъпки по терасата, или само си въобразяваше? Стисна пистолета и продължи да слуша.
Някъде в далечината един стенен часовник отбеляза два часа.
Глава деветнайсета
Приключенията на Бъндъл
Бъндъл бе съобразително момиче, при това с богато въображение. Беше се досетила, че Бил, а вероятно и Джими ще се противопоставят на участието й в опасните нощни приключения. Бе решила да не губи време в спорове, тъй като вече си имаше свои планове, които знаеше как да осъществи. Малко преди вечеря бе огледала от прозореца на стаята обстановката и бе останала доволна. Знаеше добре, че сивите стени на абатство Уайвърн са обрасли целите с бръшлян. Бръшлянът до прозореца й изглеждаше дебел и здрав и щеше да издържи човек с нейното телосложение.
Не откри никакви пропуски в замисъла на Бил и Джими, както те го изложиха пред нея. Прецени обаче, че той е недостатъчен. Не ги разкритикува, защото смяташе да се заеме сама с останалото. Накратко, докато Джими и Били умуваха какво ще правят вътре в къщата, Бъндъл реши да посвети вниманието си на онова, което можеше да стане извън нея. Изпита голямо задоволство от лекотата, с която подлъга двамата мъже да повярват в привидното й покорство. Бил, разбира се, никога не се бе славил с пъргав ум. От друга страна пък, би трябвало да я познава. Колкото до Джими Тесиджър, макар да я познаваше съвсем отскоро, той също би трябвало да се досети, че тя, Бъндъл, няма да се остави така лесно да се разпореждат с нея.
Щом се прибра в стаята си, девойката се захвана за работа. Първо се отърва от вечерната рокля и започна да се преоблича, тъй да се каже, основно. Не бе довела камериерката си и сама си бе приготвила багажа. В противен случай французойката сигурно щеше да се озадачи защо миледи слага в куфара само бричове и никакви други дрехи за езда.
Облечена в бричовете, обувки с гумени подметки и тъмен пуловер, Бъндъл бе готова за сражението. Провери колко е часът. Оказа се, че е само дванайсет и половина. Твърде рано. Каквото и да се случеше, щеше да стане по-късно, когато всички в къщата са заспали. Бъндъл определи за начало на операцията един и половина часа.
Изключи осветлението, седна до прозореца и зачака. Точно в един и половина стана, отвори прозореца и прехвърли крак през перваза. Нощта бе приятна, студена и безветрена. Грееха звезди, но нямаше луна.
Спусна се много лесно по бръшляна. Като малки те с двете й сестри бяха лудували на воля из парка на Чимнис и умееха да се катерят като котки. Бъндъл се приземи върху леха с цветя: бе останала без дъх, но иначе дори не се одраска.
Спря за миг, за да реши какво да прави по-нататък. Знаеше, че стаите, в които са настанени министърът на въздухоплаването и неговият секретар, са в западното крило, тоест, в другия край на къщата. Покрай южната и западната й стена имаше тераса, която внезапно завършваше при един зид.
Бъндъл се измъкна от лехата, зави и се озова в южната част на терасата. Запромъква се покрай къщата, като се криеше в нейната сянка. При втория ъгъл, тъкмо да свърне, се стресна: там стоеше мъж, който явно смяташе да й препречи пътя.
Веднага го разпозна.
— Старши инспектор Батъл! Изкарахте ми ума!
— Затова съм тук — отвърна спокойно старши инспекторът.
Бъндъл го изгледа от глава до пети. И преди й бе правило впечатление, че той трудно може да скрие присъствието си. Бе твърде висок и едър — биеше на очи. Имаше твърде английска външност. Едно обаче девойката знаеше с положителност: старши инспектор Батъл не бе глупак.
— Какво всъщност правите тук? — прошепна тя.
— Дебна да не се навърта някой, който няма работа тук.
— О! — възкликна изненадана Бъндъл.
— Вие например, лейди Айлийн, едва ли имате навика да се разхождате по никое време.
— Искате да се прибера ли? — попита бавно младата жена.
Старши инспектор Батъл кимна одобрително.
— Бързо съобразявате, лейди Айлийн. Точно това искам. Всъщност как се оказахте тук? От врата ли излязохте или от прозорец?
— През прозореца. Никак не е трудно да се слезе по бръшляна.
Батъл огледа замислено бръшляна.
— Да. Напълно права сте.
— А сега да се прибера, така ли? Не изпитвам такова желание. Разхожда ми се по западната тераса.
— Не е изключено и на друг да му се разхожда — отвърна Батъл.