Огледа още веднъж стаята, сякаш проверяваше да не е забравила нещо. В този момент голямото куче стана, приближи се до нея, размаха опашка и я погледна с умоляващи очи.
Не, Лърчър! Няма да дойдеш. Не мога да те взема. Ще стоиш тук и ще кротуваш!
Целуна кучето по главата, накара го да легне на мястото си, излезе безшумно от стаята и затвори вратата.
Напусна къщата през една странична врата и се запъти към гаража, където я очакваше малката й двуместна кола. Тъй като имаше лек наклон, Лорен освободи спирачката и амбриажа и остави автомобила сам да се спусне надолу. Запали двигателя едва след като се поотдалечи от къщата. Погледна часовника си и настъпи педала на газта.
Спря колата на място, което си беше набелязала отпреди. В оградата имаше отвор, през който мина с лекота. След няколко минути, леко изкаляна, Лорен стоеше в имение Уайвърн.
Възможно най-тихо се запъти към достолепната сграда, обвита с бръшлян. Чу как в далечината един стенен часовник удари два часа.
Пулсът на Лорен се ускори, докато тя се приближаваше към сградата. Наоколо нямаше жив човек. Нямаше никакви признаци на живот. Всичко изглеждаше мирно и тихо. Стигна терасата и се заоглежда.
Най-неочаквано в краката и тупна някакъв предмет, хвърлен от горния етаж. Лорен се наведе и го взе. Бе пакет, увит в груба амбалажна хартия. Както държеше пакета, девойката погледна нагоре.
Точно над главата й имаше отворен прозорец. От него се подаде крак и след малко някакъв мъж се заспуска по бръшляна.
Лорен не чака повече. Побягна с все сила, стиснала пакета.
Зад нея се чу шумът, предизвикан от спречкване. Някой каза с груб глас: „Пусни ме, бе.“ Друг, много добре познат й глас, рече: „А, не, не.“
Лорен продължи да бяга през глава, сякаш обхваната от паника. Щом зави зад ъгъла на терасата, попадна в ръцете на едър силен мъж.
— Спокойно, спокойно! — рече благо старши инспектор Батъл.
Лорен намери сили да реагира.
— Побързайте, моля ви! Ще се избият! Направете нещо!
Чу се острият пукот от пистолетен изстрел. Сетне още един.
Старши инспектор Батъл побягна в посока на изстрелите. Лорен го последва. Завиха покрай ъгъла на терасата и стигнаха при прозореца на библиотеката. Прозорецът бе отворен.
Батъл се наведе и запали джобно фенерче. Застанала зад него, Лорен надникна през рамото му. Изхълца от уплаха.
До прозореца лежеше Джими Тесиджър, потънал в нещо, което й се стори езеро от кръв. Дясната му ръка се бе провесила в странно положение.
Девойката изкрещя.
— Мъртъв е! — започна да се вайка тя. — Джими е мъртъв!
— По-спокойно! — рече старши инспектор Батъл. — Не бързайте! Обзалагам се, че младият господин не е мъртъв. По-добре се опитайте да включите осветлението.
Лорен се подчини. Залитайки, прекоси стаята, отиде при ключа за електрическото осветление и го завъртя. Помещението се изпълни със светлина. Старши инспектор Батъл въздъхна облекчено.
— Нищо му няма. Простреляна е само дясната му ръка. Припаднал е от загубата на кръв. Елате да ми помогнете.
Някой забумка с юмрук по вратата на библиотеката. Разнесоха се гласове, които настояваха, ахкаха и пак настояваха.
Лорен погледна въпросително инспектора.
— Да отида ли…
— Не бързайте — рече Батъл. — Има време. По-добре ми помогнете.
Младата жена изпълни нареждането му. Старши инспекторът бе извадил от джоба си чиста носна кърпа и се бе заел да превързва ръката на ранения. Лорен му помогна.
— Ще се оправи — каза Батъл. — Не се тревожете. Тези младежи са жилави като котки. Даже си мисля, че не е припаднал от загуба на кръв. Навярно си е ударил главата при падането.
Ударите по вратата на библиотеката бяха станали непоносимо настойчиви. Раздаде се гласът на Джордж Ломакс, гневен и отчетлив.
— Кой е там? Отворете веднага!
Старши инспектор Батъл въздъхна.
— Май се налага да го направим — каза той. — Жалко.
Огледа стаята. До Джими се търкаляше автоматичен пистолет. Старши инспекторът внимателно го взе в ръка и впери поглед в него. Промърмори нещо и го сложи върху масата. После отиде да отключи вратата. В стаята нахълтаха неколцина души. Всички заговориха едновременно. Извиси се гласът на Джордж Ломакс, макар и не съвсем членоразделно.
— Какво… какво означава всичко това? А, вие ли сте, инспекторе? Какво… Какво стана… Кажете какво се е случило.
— Боже мой, та това е Джими! — възкликна Бил Евърсли, съгледал неподвижното тяло на пода.