— Любезна млада госпожице — рече той, — безкрайно задължени сме ви.
— Така е — потвърди Джордж, — макар че аз…
Загледа учудено младата дама, която виждаше за пръв път. Лорен отправи изпълнен с молба поглед към Джими, който й се притече на помощ.
— Позволете ми да ви представя мис Уейд — каза младежът. — Сестрата на Джералд Уейд.
— Точно така — рече Джордж и й стисна горещо ръката. — Скъпа мис Уейд, искам да изразя горещата си благодарност за това, което сторихте. Трябва да призная обаче, че не разбирам как…
Спря деликатно насред изречението и четирима от присъстващите усетиха, че предстоят трудни обяснения. На помощ се притече старши инспектор Батъл.
— Дали да не го оставим за по-късно, сър? — предложи тактично.
В разговора се включи и деловият мистър Бейтман.
— Хайде да видим какво става с О’Рорк. Дали, сър, да не извикаме лекар?
— Разбира се — каза Джордж. — Разбира се! Как не се сетихме досега! Бил, обади се по телефона на доктор Картрайт. Помоли го да дойде. Кажи му… не, просто му намекни, че е необходима пълна дискретност.
Бил отиде да изпълни нареждането.
— Ще дойда с вас, Дигби — каза Джордж. — Вероятно трябва да се вземат мерки още преди да е пристигнал лекарят.
Той отправи безпомощен поглед към Рупърт Бейтман. Деловитостта му биеше на очи. Орангутана винаги се справяше с положението.
— Да дойда ли с вас, сър?
Джордж прие предложението с облекчение. Ето човек, на когото винаги можеше да се разчита. Имаше пълно доверие в деловитостта на мистър Бейтман. Това чувство се споделяше от всички, които познаваха чудесния момък.
Тримата мъже излязоха заедно. След като изрече с приятния си плътен глас, че би могла да помогне с нещо на клетия младеж, лейди Кут, ги последва.
— Тази жена има силно развит майчински инстинкт — отбеляза замислено старши инспекторът. — Чудя се…
Три чифта очи се впериха изпитателно в него.
— Чудя се — продължи бавно Батъл — къде ли е сър Осуалд Кут?
— Ах! — възкликна Лорен. — Да не смятате, че са го убили?
Батъл поклати глава и я погледна укорително.
— Едва ли е станало нещо чак толкова мелодраматично — каза той. — По-скоро мисля…
Изведнъж старши инспекторът млъкна, понаведе глава и се ослуша. Даде знак с ръка и на другите да пазят тишина.
След малко и те чуха това, което той бе доловил пръв с острия си слух: стъпки по терасата. Отчетливите стъпки на човек, който не смяташе да крие присъствието си. Подир миг на прозореца се появи едър човек, който ги огледа и който даваше да се разбере, че е господар на положението.
Сър Осуалд — защото това бе именно той — бавно местеше поглед от човек на човек. С набитото си око прецени обстановката: Джими с превързана набързо ръка, Бъндъл в доста странно облекло, непознатата Лорен. Накрая погледът му се спря на старши инспектор Батъл. Сър Осуалд заговори ясно и властно:
— Какво се е случило тук, старши инспекторе?
— Имаше опит за обир, сър.
— Само опит, така ли?
— Благодарение на тази млада дама, мис Уейд, крадците не успяха да осъществят плановете си.
— Добре — отсече сър Осуалд, след като получи отговор на първия си въпрос. — А какво ще ми кажете за това?
Показа им малък пистолет марка „Маузер“, който държеше внимателно за дръжката.
— Къде го открихте, сър Осуалд?
— Навън, на поляната. Сигурно го е хвърлил някой от крадците, докато е бягал. Както виждате, едва-едва го докосвам, в случай че решите да вземете отпечатъци от пръсти.
— Мислите за всичко, сър Осуалд — каза Батъл.
Пое пистолета от него и внимателно го сложи на масата до колта на Джими.
— А сега, ако обичате — рече сър Осуалд, — обяснете ми какво точно се е случило.
Старши инспекторът му изложи накратко нощните събития. Сър Осуалд се смръщи замислено.
— Доколкото разбирам — каза той сопнато, — след като е ранил и е извадил от строя мистър Тесиджър, престъпникът си е плюл на петите, като е хвърлил пистолета. Не проумявам обаче, защо никой не го е преследвал.
— Научихме, че е трябвало да преследваме някого, едва след като изслушахме разказа на мистър Тесиджър — отбеляза сухо старши инспектор Батъл.
— Значи не сте го видели, когато сте завивали покрай терасата?
— Не. Очевидно съм го изтървал с някакви си четирийсет секунди. Нощта е безлунна и той вероятно е потънал в мрака веднага щом се е озовал на терасата. Сигурно е стрелял и е побягнал.
— Хм — изпухтя сър Осуалд. — Въпреки всичко продължавам да мисля, че е трябвало да организирате преследване. Трябвало е да поставите повече хора на пост.
— Трима от хората ми са на пост в имението — възрази спокойно старши инспекторът.