— Ясно — каза Батъл. — В състояние ли сте, мис Уейд, да го опишете?
Момичето поклати глава.
— Беше тъмно като в рог. Стори ми се, че е едър, но това бе всичко, което видях.
— А вие, мистър Тесиджър — каза Батъл, — боричкали сте се с този човек. Бихте ли могли да кажете нещо повече за него?
— Беше доста як, друго не мога да ви кажа. Когато го стиснах за гърлото, изхърка няколко пъти. Рече ми: „Пусни ме, шефе“, или нещо от този род.
— Значи е бил необразован?
— Вероятно. Поне говореше като такъв.
— Пак не разбирам защо е хвърлил пакета — вмета Лорен. — Дали защото е мислил, че ще му пречи при слизането?
— Не — поясни Батъл. — Имам си цяла теория за това. Пакетът, мис Уейд, ви е бил подхвърлен.
— Подхвърлен? На мен?
— Нека го кажа иначе. На човека, с когото престъпникът ви е сбъркал.
— Става доста сложно — отсъди Джими.
— Мистър Тесиджър, когато влязохте в тази стая, запалихте ли осветлението?
— Да.
— И нямаше никого, така ли?
— Никого.
— Но преди това ви се е сторило, че някой се движи из стаята?
— Точно така.
— И сетне, след като сте проверили прозореца, сте изключили отново осветлението и сте заключили вратата.
Джими кимна.
Старши инспектор Батъл бавно се огледа. Вниманието му бе привлечено от голям параван от испанска кожа, сложен до един от библиотечните шкафове.
С бързи стъпки прекоси помещението и надникна зад паравана.
Това, което видя, го накара да възкликне от удивление. Тримата младежи отидоха веднага при него.
В безсъзнание на пода лежеше графиня Рацка.
Глава двайсет и втора
Разказът на графиня Рацка
Графинята дойде на себе си доста по-различно, отколкото Джими Тесиджър. Съвземаше се по-дълго и къде-къде по-артистично.
Именно Бъндъл реши, че е артистично. Девойката направи всичко възможно да свести графинята — главно я пръскаше със студена вода, на която тя незабавно реагира и прокара с въздишка бяла трепереща ръка по челото си.
Тъкмо в този момент в стаята като фурия нахълта Бил, най-сетне приключил със задължението си да извика лекар по телефона, и (според Бъндъл) стана за резил.
Надвеси се над графинята със загрижено и разтревожено лице и започна да говори идиотщини.
— Нищо ви няма, графиньо. Нищо ви няма, повярвайте ми. Не говорете, ще ви навреди. Лежете си. След миг ще се почувствате добре. Ще се почувствате наистина чудесно. А сега мълчете. Не бързайте. Не мърдайте, затворете очи. След малко ще си припомните всичко. Пийнете си още водица. Ще донеса и коняк. Точно така, конякът ще ви оправи. Бъндъл, не мислиш ли, че малко коняк…
— За Бога, Бил, остави я на мира! — сопна му се Бъндъл. — Ще й мине.
Девойката отново поля с опитна ръка тоновете грим на графинята със студена вода.
Жената се окопити и приседна. Изглеждаше значително по-добре.
— Ах! — простена тя. — Жива съм!
— Не бързайте — каза Бил. — Не говорете, докато не се почувствате съвсем добре.
Графинята се опита да прикрие тялото си с доста прозрачния пеньоар.
Огледа малката тълпа, струпала се около нея. Угрижеността изписана върху лицата на присъстващите, нещо не й хареса. Така или иначе, тя се усмихна любезно на единственото лице, което изразяваше съвсем различни чувства.
— Ето ви и вас, мой високи англичанино — каза графинята нежно. — Не се тревожете. Чувствам се добре.
— Сигурна ли сте? — попита Бил все със същия развълнуван тон.
— Съвсем сигурна. — Графинята му се усмихна отново. — Ние, унгарците, имаме стоманени нерви.
Тревогата, изписана върху лицето на Бил, бе заменена от облекчение и блаженство. На Бъндъл й идеше да го срита.
— Пийнете малко вода — рече тя хладно.
Графинята обаче не пожела вода. Джими, изпълнен с повече състрадателност към красотата, изпаднала в затруднения, предложи коктейл. Графинята се отзова на тази идея. След като го изпи, огледа присъстващите още веднъж, този път по-оживено.
— Кажете ми какво се случи? — запита припряно тя.
— Надявахме се вие да ни обясните — отвърна старши инспектор Батъл.
Графинята го погледна с присвити очи. Изглежда, едва сега забеляза едрия мълчалив човек.
— Минах през стаята ви — каза Бъндъл. — Нямаше ви там и от кревата ви личеше, че не сте си лягали.
Девойката погледна с укор графинята, която притвори очи и бавно поклати глава.
— Да, да, сега си спомням всичко. Ох, наистина беше ужасно! — Тя потрепери. — Да ви разкажа ли?
Старши инспектор Батъл и Бил реагираха едновременно. Батъл каза:
— Да, ако обичате.