— Така и не разбрах всичко — побърза да поясни графинята, — макар и като малка да имах гувернантка англичанка.
— Никога няма да чуете такива думи от гувернантки — съгласи се Джими. — От гувернантките човек научава изречения, свързани с писалката на вуйчо му или с чадъра на племенницата на градинаря. Знам го добре.
— Какво все пак се случи? — настоя графинята. — Кажете ми най-сетне!
За миг се възцари мълчание: всички впериха поглед в старши инспектор Батъл.
— Работата е много проста — обясни спокойно той. — Опит за грабеж. От сър Стенли Дигби бяха откраднати някакви политически документи. Крадците почти успяха да се измъкнат с тях, но благодарение на тази млада дама — той кимна в посока към Лорен — плановете им бяха провалени.
Графинята стрелна девойката с бърз, доста странен поглед.
— Ясно — каза хладно тя.
— По една щастлива случайност тя се е оказала там — допълни с усмивка старши инспекторът.
Графинята въздъхна тихичко и отново притвори очи.
— Може да ви се стори нелепо, но още се чувствам крайно отпаднала — промълви тя.
— Напълно ви разбирам — възкликна Бил. — Позволете да ви придружа до стаята. Бъндъл ще остане при вас.
— Ще е много мило от страна на лейди Айлийн — каза графинята, — но предпочитам да съм сама. Наистина вече ми е по-добре. Нали ще имате добрината да ми помогнете да се кача по стълбите?
Тя стана, пое ръката на Бил и отпусната върху нея, излезе от стаята. Бъндъл ги последва до коридора, като отново предложи помощта си. Графинята обаче пак отклони любезността й, вече не без известно раздразнение в гласа, така че Бъндъл не ги придружи до горе.
Застанала в коридора, продължи да наблюдава в гръб изящния силует на графинята, облегнала се върху Бил, когато нещо внезапно привлече вниманието й. Пеньоарът на графинята, както вече споменахме, бе твърде прозрачен. През него девойката успя да види съвсем отчетливо малка черна бенка под дясната лопатка.
Възкликна тихо от удивление и веднага се устреми към старши инспектор Батъл, който току-що бе излязъл от библиотеката. Джими и Лорен бяха на няколко крачки пред него.
— Залостих прозореца отвътре и поставих човек на пост от външната страна — каза Батъл. — Ще заключа вратата и ще прибера ключа. Сутринта ще направим това, което французите наричат „възпроизвеждане на престъплението“. Да, лейди Айлийн, какво има?
— Старши инспектор Батъл, трябва да говоря с вас. Незабавно.
— Да, разбира се. Още…
Внезапно се появи Джордж Ломакс, придружен от доктор Картрайт.
— А, ето ви и вас, Батъл! Вярвам, ще ви бъде приятно да научите, че О’Рорк не е пострадал сериозно.
— Бях сигурен, че на мистър О’Рорк му няма нищо — каза Батъл.
— Били са му инжекция със силно сънотворно — поясни лекарят. — Утре сутрин ще се събуди в най-лошия случай със слабо главоболие. А сега, млади момко, нека огледаме огнестрелната ви рана.
— Хайде, сестро — рече Джими на Лорен. — Ела да помагаш. Ела да наблюдаваш страданията на един силен мъж. Знаеш какво трябва да правиш.
Джими, Лорен и лекарят излязоха. Бъндъл продължи да поглежда отчаяно към старши инспектора, който бе хванат в плен от Джордж.
Батъл търпеливо изчака една пауза в красноречието на Джордж и веднага се възползва от нея.
— Сър, бих искал да поговоря насаме със сър Стенли. Ей там, в малкия кабинет в дъното.
— Разбира се — отвърна Джордж. — Разбира се. Ей сега ще ида да го повикам.
Бързо се качи по стълбите. Батъл дръпна Бъндъл във всекидневната и затвори вратата.
— Какво има, лейди Айлийн?
Девойката му разказа възможно най-сбито за посещението си в клуб „Седемте циферблата“ и последвалите го приключения. След като тя приключи, старши инспектор Батъл въздъхна дълбоко. Както никога безстрастният израз на лицето му бе изчезнал.
— Забележително! — каза Батъл. — Забележително! Не допусках, че е по силите на някого, лейди Айлийн, дори и по вашите. Сега виждам, че съм сгрешил.
— Вие ме насочихте, старши инспектор Батъл. Именно вие ми намекнахте да поговоря с Бил Евърсли.
— Пред хора като вас е опасно да се правят каквито и да е намеци. Никога не съм предполагал, че ще идете дотам.
— Е, старши инспекторе, всичко е наред. Моята смърт не ви тежи на съвестта.
— Засега не — отвърна мрачно Батъл и се замисли. — Направо не проумявам как мистър Тесиджър е допуснал да се излагате на такава опасност — каза най-сетне.
— Той научи, след като всичко приключи — поясни Бъндъл. — Не съм пълна глупачка, старши инспектор Батъл. Освен това мистър Тесиджър е твърде зает с грижите си за мис Уейд.