— Навярно е бил първокласен спринтьор — отсече човекът от Скотланд Ярд.
— Какво искате да кажете, Батъл?
— Точно това, което казах току-що, мистър Ломакс. Завих зад терасата най-много петдесет секунди след изстрела. Щом човекът е пробягал цялото това разстояние в посока към мен и е стигнал пътеката, преди аз да се появя от другата страна на къщата, значи наистина е първокласен спринтьор.
— Нещо не ви разбирам, Батъл. Очевидно имате някаква идея, която още не проумявам. Казахте, че човекът не е минал по ливадата, а сега намеквате… Всъщност какво точно намеквате? Че не е минал и по пътеката? Къде в такъв случай е отишъл според вас?
Вместо да отговори, Батъл красноречиво посочи с пръст към тавана.
— Какво? — попита Джордж.
Батъл повтори жеста още по-изразително. Джордж погледна към тавана.
— Отишъл е горе — каза инспекторът. — Качил се е отново по бръшляна.
— Глупости, старши инспекторе. Това е невъзможно.
— Защо да е невъзможно, сър? Веднъж го е направил. Могъл е да го стори и втори път.
— Друго имах предвид, като казах, че е невъзможно. Ако е искал да избяга, в никакъв случай не би се напъхал отново в къщата.
— Тя всъщност е била най-безопасното място за него, мистър Ломакс.
— Когато влязохме при О’Рорк, вратата на стаята още бе заключена отвътре.
— Как все пак влязохте? През стаята на сър Стенли. Оттам е минал и нашият човек. Лейди Айлийн ми каза, че е забелязала как дръжката на вратата в стаята на мистър О’Рорк се движи. Значи по това време нашият приятел е бил там за пръв път. Предполагам, че ключът е бил под възглавницата на мистър О’Рорк. Съвършено ясно е откъде е минал втория път: отворил е вратата към стаята на сър Стенли, в която, разбира се, не е имало никого, и е излязъл оттам. През това време сър Стенли, както и всички останали, е тичал към библиотеката. Нашият човек е разполагал с пълна свобода на действие.
— И къде според вас е отишъл след това?
Старши инспектор Батъл присви яките си рамене и отговори уклончиво.
— Могъл е да направи много неща. Например да отиде в някоя празна стая в другото крило на къщата и да се спусне по бръшляна. Или да излезе през някоя странична врата. Или пък просто да си стои в къщата, ако е бил вътрешен човек.
Джордж бе шокиран.
— Наистина, Батъл, ще бъда много огорчен, ако някой от моите слуги… Всъщност им имам пълно доверие, но ще ми е ужасно мъчно, ако се наложи да заподозра някого от тях.
— Никой не е искал от вас да подозирате когото и да било, мистър Ломакс. Просто излагам пред вас няколко варианти. Слугите може и да са съвсем порядъчни хора. Впрочем вероятно е така.
— Вие ме смутихте — каза Джордж. — Много ме смутихте.
Очите му изпъкнаха още повече.
За да го разсее, Джими Тесиджър деликатно посочи един любопитен почернял предмет, оставен на масата.
— А това какво е? — попита младежът.
— Веществено доказателство „z“ — поясни Батъл. — Последното от всичките. Ръкавица. По-скоро е било ръкавица.
Взе обгорената ръкавица и с гордост я показа на останалите.
— Къде я открихте? — поинтересува се сър Осуалд.
Батъл го погледна през рамо.
— В камината. Бе почти изгоряла. Странно, сякаш я е дъвкало куче.
— Възможно е да принадлежи на мис Уейд — предположи Джими. — Тя има няколко кучета.
Старши инспекторът поклати глава.
— Не е дамска. Дори не е от широките ръкавици, каквито днес носят дамите. Опитайте я на вашата ръка.
Батъл намести почернелия предмет върху дланта на Джими.
— Ето, виждате, даже на вас ви е голяма.
— Смятате ли, че е важно веществено доказателство? — попита хладно сър Осуалд.
— Човек никога не знае, сър Осуалд, кое ще се окаже важно и кое — не.
На вратата се почука и в стаята влезе Бъндъл.
— Моля да ме извините — поде тя, — но току-що ми се обади татко. Непременно трябвало да се прибера у дома, защото е много разтревожен.
Настъпи мълчание.
— Какво има, мила Айлийн? — попита Джордж: имаше чувството, че девойката иска да каже още нещо.
— В никакъв случай нямаше да си позволя да прекъсвам разговора ви, но реших, че това, което току-що научих, вероятно има нещо общо с цялата работа. Татко се е разтревожил, защото, един от нашите лакеи го няма. Снощи е излязъл и още не се е върнал.
— Как се казва? — Ролята на следовател бе поета от сър Осуалд.
— Джон Бауер.
— Англичанин ли е?
— Представя се за швейцарец, но според мен е германец. Във всеки случай говори чудесно английски.
— Така! — Сър Осуалд пое въздух с дълго и удовлетворено съскане. — Бил е на работа в Чимнис. Откога?