— По-малко от месец.
Сър Осуалд се обърна към другите двама мъже.
— Ето го нашия човек. Ломакс, знаеш не по-зле от мен, че на тази работа са й хвърлили око няколко чужди правителства. Сега си спомням как изглеждаше: висок, с изправена стойка. Постъпи на работа половин месец, преди да напуснем. Добре го е измислил. Не се е опитал да почне работа тук, защото всеки пришълец е щял да бъде подложен на грижлива проверка. В Чимнис обаче, на седем-осем километра оттук… — Сър Осуалд не довърши мисълта си.
— Значи смятате, че всичко е било замислено отдавна?
— Защо не? Ломакс, в тази формула се крият милиони. Бауер очевидно е смятал да се докопа до личните ми документи в Чимнис, за да научи нещо за предстоящата сделка. По всяка вероятност е имал съучастник тук. Човек, който му е описал местността и се е погрижил за приспиването на О’Рорк. Именно Бауер е бил човекът, когото мис Уейд е видяла да се спуска по бръшляна. Висок, як мъж. — Сър Осуалд се обърна към старши инспектор Батъл. — Трябвало е да заловите Бауер, старши инспекторе. А той взе, че ви се изплъзна под носа.
Глава двайсет и четвърта
Бъндъл недоумява
Старши инспектор Батъл определено бе изпаднал в неловко положение. Замислено прокара пръсти през брадичката си.
— Сър Осуалд е прав, Батъл — каза Джордж. — Трябвало е да го заловите. Има ли надежда да го хванете?
— Може и да има, сър. Наистина има нещо гнило. Разбира се, човекът би могъл да се появи. В Чимнис, де.
— Смятате ли, че е възможно?
— Не бих казал — призна Батъл. — Наистина всички следи водят към Бауер. Не проумявам обаче как се е измъкнал от имението незабелязан.
— Вече ви казах какво мисля за компетентността на вашите хора — рече Джордж. — Представиха се отчайващо зле. Не искам да обвинявам вас, старши инспекторе, но… — мълчанието на Джордж бе красноречиво.
— Е, добре — отвърна Батъл. — Свикнал съм да поемам отговорност. — Поклати глава и въздъхна. — Извинете, господа, но се налага да се обадя незабавно по телефона. Съжалявам, мистър Ломакс. Май наистина обърках работата. Тя обаче е странна, много по-странна, отколкото си представяте.
Батъл излезе бързо от стаята.
— Ела с мен в градината — каза Бъндъл на Джими. — Искам да поговоря с теб.
Излязоха през френския прозорец. Смръщен, Джими гледаше към ливадата.
— Какво се е случило? — попита Бъндъл.
Джими й разказа как са хвърляли пистолета.
— Чудя се защо Батъл накара Кут да метне пистолета. Сто на сто е имал някакви съображения. Пистолетът падна десет ярда по-нататък от мястото, където се очакваше да падне. Батъл е много съобразителен, Бъндъл, знаеш го.
— Наистина е изключителен човек — съгласи се девойката. — Искам да ти разкажа нещо във връзка със снощната случка.
Описа му подробно разговора си със старши инспектора. Джими я изслуша внимателно.
— Значи графинята е Номер 1 — каза той замислено. — Всичко съответства. Номер 2 е Бауер, който идва от Чимнис, покатерва се в стаята на О’Рорк, като знае, че графинята е успяла някак да го упои с приспивателно. Уговорката е била той да хвърли документите на графинята, която го е чакала долу. След това тя е трябвало да се прибере през библиотеката в стаята. Дори и да бяха заловили Бауер, нямаше да открият у него нищо. Да, планът им е бил добър, но се е провалил. Още в библиотеката графинята е чула моите стъпки и се е скрила зад паравана. Станало й е твърде неприятно, тъй като не е успяла да предупреди съучастника си. Номер 2 открадва документите, наднича през прозореца, вижда жена, която мисли за графиня, мята й документите и започва да се спуска по бръшляна. Долу го очаква неприятна изненада, а именно моя милост. На графинята, спотаила се зад паравана, не й издържат нервите. Предвид всичко това, тя разказа доста правдоподобна история. Да, всичко пасва идеално.
— Прекалено добре — отвърна решително Бъндъл.
— Какво искаш да кажеш? — попита изненадан Джими.
— Ами Номер 7? За този Номер 7, който никога не се появява, но дърпа конците. Говориш ми за графинята и за Бауер. Нещата не ми изглеждат толкова прости. Добре, Бауер е бил снощи тук, съгласна съм с теб. Но е бил колкото за презастраховка, в случай, че нещата не се развият по предвидения план, както и стана. Задачата на Бауер е била да отклони вниманието, да привлече евентуалните подозрения към Номер 7 върху себе си.
— Бъндъл — рече Джими, — напоследък май си чела твърде много криминални романи.
Девойката му отвърна с поглед, изпълнен с укор и достойнство.
— Добре де — продължи Джими. — Не съм като Червената кралица. Не мога да повярвам в шест невъзможни неща преди закуска.