— Не, Джими. Не и при сегашното положение. Нищо не е изяснено докрай.
— Знам, че не свършихме, каквото бяхме намислили — съгласи се Джими, — но така или иначе, една страница е обърната. Документите са на сигурно място в Министерството на въздухоплаването. Правдата тържествува и в момента нямаме никаква работа.
— И какво следва от това, да се женим ли? — попита Лорен с лека усмивка.
— Ти го каза. Точно това следва.
Лорен обаче отново поклати глава.
— Не, Джими, нека първо приключи всичко това и ние бъдем в безопасност.
— Нима смяташ, че нещо ни застрашава?
— А ти?
Върху херувимското лице на Джими се спусна облак.
— Всъщност си права — каза младежът след кратко мълчание. — Ако целият този необикновен разказ на Бъндъл се окаже истина — а допускам, че колкото и невероятно да звучи, той е верен, няма да бъдем в безопасност, докато не приключим с Номер 7.
— А останалите?
— Останалите не влизат в сметката. Плаши ме именно Номер 7. Плаши ме, защото не знам кой е и къде да го търся.
Лорен потрепери.
— Страх ме е — промълви тя. — Страх ме е още откакто убиха Джери…
— Няма от какво да се боиш. Наистина. Остави всичко на мен, Лорен. Уверявам те, че ще видя сметката на Номер 7. Колкото до останалите членове на шайката, едва ли ще ме затруднят, които и да са те.
— Ако успееш да му видиш сметката… А ако той види сметката на теб?
— Невъзможно е — отвърна бодро Джими. — Прекалено умен съм. Винаги имай високо мнение за себе си — това е моят девиз.
— Само като си помисля какво можеше да се случи нощес… — Лорен потрепери.
— Нищо не се случи — каза Джими. — И двамата сме тук живи и здрави. Макар че да ти призная, ръката ме наболява.
— Клетият ти!
— Е, човек трябва да е готов да си изпати в името на едно добро дело. Пък и с това нараняване и с бодрия си дух успях да покоря докрай лейди Кут.
— Според теб важно ли е?
— Би могло да се окаже важно. Имам една идея.
— Каква?
— Младият герой никога не разкрива плановете си — отсече Джими. — Оставя ги да узреят на тъмно.
— Ти си глупак, Джими.
— Знам, знам. Всички мислят така. Мога обаче да те уверя, Лорен, че точно сега умът ми е доста напрегнат. А ти имаш ли планове?
— Бъндъл ми предложи да й погостувам в Чимнис.
— Чудесно — одобри младежът. — Поканата й е много навременна. И без това се чудех как да държа Бъндъл под око. Никога не знаеш какво ще направи в следващия момент. Ужасно непредсказуема е. И най-лошото е, че винаги успява. Да знаеш, Лорен, не е лесна работа да държиш Бъндъл под око.
— С това би следвало да се заеме Бил — предложи Лорен.
— Той е зает с други неща.
— Не му вярвай — каза Лорен.
— Защо да не му вярвам? Ами графинята? Клетото момче е хлътнало по нея.
Лорен обаче поклати глава.
— Има нещо, което не ми е съвсем ясно. Свързано е обаче не с графинята, а с Бъндъл. Тази сутрин разговаряхме с Бил, когато мистър Ломакс се появи и отиде при Бъндъл. Седна при нея, улови я за ръката и започна да й разправя нещо. Като го видя, Бил подскочи като… като ужилен.
— Някои хора имат твърде странен вкус — отбеляза мистър Тесиджър. — Представи си и с теб да разговаря някой и да се опитва да направи нещо повече. Все пак ме изненадваш, Лорен. Бях решил, че нашият простодушен Бил е хлътнал до уши по красивата чуждестранна авантюристка. Знам, че и Бъндъл мисли така.
— Бъндъл може наистина да го мисли — каза Лорен, — но те уверявам, Джими, че нещата стоят иначе.
— Накъде биеш?
— Допускаш ли Бил да се опитва да прави свое разследване?
— Бил ли? Та той няма ум за тази работа.
— Не съм съвсем сигурна. Хора като Бил понякога само се прикриват с привидното си простодушие.
— И с тази маскировка може да свърши доста работа. Съгласен съм, че има известна логика. Все пак не смятам, че с Бил случаят е такъв. Графинята си играе с него като с пале. Не си права, Лорен. Тя наистина е изключително красива — не е мой тип, разбира се — побърза да вметне мистър Тесиджър, — а сърцето на Бил винаги е било широко като хотел.
Лорен поклати глава — явно не бе особено убедена.
— Е, добре — каза Джими. — Мисли, каквото си искаш. Горе-долу ни е ясно какво да правим. Иди при Бъндъл в Чимнис и за Бога, не я пускай отново в оня клуб „Седемте циферблата“. Не се знае какви ще са последиците.
Девойката кимна.
— А сега — допълни Джими — няма да е зле да си поговоря с лейди Кут.
Тя седеше на един стол в градината и бродираше гоблен. На него бе изобразена неутешима и малко обезобразена девойка, надвесила се над гроб.
Лейди Кут направи място на Джими да седне до нея и той, нали бе тактичен, побърза да похвали творението й.