— Ами ако на момичето му се наложи да си избърше носа? — попита практичният мистър Тесиджър.
Лейди Кут остави гоблена и погледна младежа изпитателно, но и доброжелателно.
— Я си признайте, няма ли някое хубаво момиче, което да е мило на сърцето ви? Някое, за което да ви се иска да се трудите и да му направите дом?
Джими поруменя и смутолеви нещо.
— Останах с чувството, че в Чимнис си допаднахте с едно от момичетата. С Вера Давънтри.
— Със Сокс ли?
— Да, така й викат — призна лейди Кут. — Не разбирам защо. Не ми харесва този прякор.
— Тя е страхотна! — каза Джими. — Много бих се радвал да я срещна отново.
— Следващия уикенд ще ни дойде на гости.
— Наистина ли? — попита младежът, стараейки се да вложи колкото се може повече копнеж в тези две думи.
— Да. А вие бихте ли дошли?
— С най-голямо удоволствие — отвърна сърдечно Джими. — Много ви благодаря, лейди Кут.
Сетне й благодари още веднъж и се отдалечи.
След малко при лейди Кут дойде съпругът й.
— Какво ти досаждаше този безделник? — попита той. — Ей, не мога да го понасям.
— Изключително симпатично момче — възрази лейди Кут. — И много смело. Снощи даже го раниха.
— Да, защото си пъхаше носа, където не му е работа.
— Несправедлив си, Осуалд.
— За две стотинки работа не е свършил през живота си. Досега не бях срещал човек, който така да си пилее времето. За никъде не е, ако му се наложи сам да се оправя в живота.
— Нощес сигурно си си намокрил краката — каза жена му. — Дано не си се простудил. Завчера Фреди Ричардс умря от пневмония. Осуалд, Осуалд, направо настръхвам, като се сетя как нощес си се разхождал из градината. Престъпникът е могъл да те убие. Между другото, поканих мистър Тесиджър да ни дойде на гости следващия уикенд.
— И таз добра! — възкликна сър Осуалд. — Не го искам в дома си! Чу ли, Мария?
— Чух. Защо не го искаш?
— Това си е моя работа.
— Много съжалявам, мили — отвърна лейди Кут, — но вече го поканих. Би ли ми подал макарата с розовия конец?
Сър Осуалд изпълни молбата й, ала лицето му бе заприличало на буреносен облак. Погледна жена си и се поколеба. Лейди Кут спокойно вдяваше конеца в иглата.
— Точно Тесиджър не искам да ми се мярка пред очите следващия уикенд — отсече накрая сър Осуалд. — Много лоши неща чух за него от Бейтман. Били са съученици.
— И какво ти каза мистър Бейтман?
— Нищо хубаво. В известен смисъл дори ме предупреди да се пазя от него.
— Наистина ли? — рече замислено лейди Кут.
— Знаеш, че много ценя мнението на Бейтман. Досега не ме е подвеждал.
— Ох, май пак съм объркала нещо — завайка се жена му. — Разбира се, мили, никога нямаше да го поканя, ако ме беше предупредил. Трябваше да ми кажеш по-рано, Осуалд.
Лейди Кут започна внимателно да прибира бродерията. Сър Осуалд я погледна, понечи да й каже нещо, сетне размисли и сви рамене. Последва я към къщата. Лейди Кут, която вървеше пред него, имаше едва забележима усмивка на лицето си. Обичаше съпруга си. Обичаше обаче също така, ненатрапчиво и съвсем по женски, да прави каквото си е наумила.
Глава двайсет и шеста
Главно за голфа
— Приятелката ти е много мило момиче, Бъндъл — каза лорд Кейтърам.
Лорен, която бе гостувала в Чимнис вече близо седмица, си бе спечелила благоволението на домакина най-вече задето с чаровна отзивчивост бе приела предложението му да я научи да играе голф.
Отегчен от зимните месеци, които бе прекарал в чужбина, лорд Кейтърам бе решил да се посвети на голфа. Бе ужасяващо слаб играч и може би точно по тази причина се бе запалил по играта с голям ентусиазъм. Прекарваше повечето време да упражнява удари със стика. Нанасяше ги така, че откъсваше от земята големи буци затревена пръст, с което хвърляше Макдоналд в отчаяние.
— Трябва да си направим игрище — каза лорд Кейтърам, гледайки една маргаритка. — Съвсем малко игрище. Ето, Бъндъл, виж как се удря: пренасяш тежестта върху дясното коляно, накланяш се, без да навеждаш глава, и използваш силата на китките.
Топката излетя в съвсем неправилна посока, прекоси ливадата и се скри в леха с рододендрони.
— Странно — рече лорд Кейтърам. — Какво сторих, че се получи така? Та, както ти казах, Бъндъл, тази твоя приятелка е наистина много мила. Май успях да пробудя у нея искрен интерес към играта. Тази сутрин нанесе няколко превъзходни удара. Почти като моите.