— Така си е — рече мис Мор с носов презокеански акцент. — Няма обаче защо да ме хвали чак толкоз, понеже мама и татко са дошли от онази част на Европа, тъй че лесно се вживях в ролята си. Но в абатство Уайвърн насмалко щях да се издам, когато започнах да говоря за градини. — Известно време жената мълча сетне поясни: — За мен това не беше просто шега. Бяхме сгодени с Рони и когато го убиха, реших, че трябва да помогна с нещо за залавянето на мръсника, който го затри. Е, това е.
— Направо нямам думи — каза Бъндъл. — Бях си представяла съвсем друго.
— Цялата работа е много проста, лейди Айлийн — намеси се пак старши инспектор Батъл. — Всичко започна с желанието на неколцина младежи да потърсят приключения. Пръв се свърза с мен мистър Уейд. Именно той предложи да се образува група от любители, която да помага на тайните служби. Предупредих го, че може да бъде опасно, но той бе от хората, които не се плашат от нищо. Обясних му, че и всеки друг, когото той ще привлече, би трябвало да е наясно с рисковете. Слава Богу, това не спря нито един от приятелите на мистър Уейд. И така, колелото се завъртя.
— Но каква е целта? — попита Бъндъл.
— Да се залови един човек, и то на всяка цена. Не бе обикновен престъпник. Работеше в средите на мистър Уейд. Бе като Рафълс, но много по-опасен. Действаше на едро, в международен мащаб. Два пъти бяха откраднати изключително важни технически тайни, и двата пъти от човек, който очевидно познаваше нещата отвътре. Професионалистите се опитаха да го заловят и се провалиха. Любителите се заеха със същата работа и успяха.
— Успяха?
— Да, успяха. Това обаче не бе постигнато без жертви. Човекът бе опасен и без да му мигне окото, уби двама души. Седемте циферблата обаче не го изпуснаха и накрая го спипаха. Благодарение на мистър Евърсли престъпникът бе заловен на местопрестъплението.
— И кой се оказа той? — поинтересува се Бъндъл. — Познавам ли го?
— Познавате го много добре, лейди Айлийн. Казва се Джими Тесиджър и днес следобед бе арестуван.
Глава трийсет и трета
Батъл обяснява
Старши инспектор Батъл се впусна да обяснява. Говореше спокойно и размерено:
— И аз дълго не го подозирах. За пръв път се усъмних, когато ми бяха предадени последните думи на мистър Деврьо. Вие, естествено, сте останали с чувството, че Деврьо се е опитал да предаде на мистър Тесиджър, че е бил убит от Седемте циферблата. Човек, незапознат с действителното състояние на нещата, не е могъл да приеме думите му иначе. Разбира се, веднага ми стана ясно, че не може да е така. Че всъщност мистър Деврьо е искал да се предаде на Седемте циферблата нещо във връзка с Джими Тесиджър. Тази работа в началото ми се стори невероятна, защото Деврьо и Тесиджър бяха близки приятели. Моментално обаче се сетих нещо. Че кражбите са могли да бъдат извършени единствено от човек, който е в течение на нещата. Който или е работил във Форин Офис, или най-малкото знае какво се върши там. Освен това установих, че ми е много трудно да разбера откъде мистър Тесиджър получава парите си. Баща му е оставил малко пари, но Тесиджър живее на широка нога. Откъде в такъв случай получава парите си? Знаех, че мистър Уейд се вълнува много от нещо, което бе открил. Беше съвсем сигурен, че е попаднал на вярна следа. Не бе споделил с никого за какво точно става дума, но явно беше говорил с Деврьо, за да се увери в основателността на подозренията си. Това стана тъкмо преди двамата да прекарат оня уикенд в Чимнис. Както знаете, там мистър Уейд умря уж от свръхдоза приспивателно. Цялата работа изглеждаше съвършено ясна, но мистър Деврьо даже и за миг не прие това обяснение. Бе напълно убеден, че Уейд хитроумно е бил убит и че престъпникът, по чиито следи бяхме, е от хората, които са се намирали в дома. Според мен той насмалко е щял да сподели това с мистър Тесиджър, защото тогава не го е подозирал, но в последния момент нещо го е накарало да размисли. Сетне е направил нещо странно. Подредил е на полицата седем будилника и е изхвърлил осмия. Искал е да намекне, че Седемте циферблата ще отмъстят за смъртта на един от своите членове, и да види дали някой от присъстващите ще се издаде.
— Значи Джери Уейд е бил отровен от Джими Тесиджър?
— Да, налял е отрова в чашата с уиски и сода, която Уейд е изпил на долния етаж, преди да се прибере в стаята си. Именно затова вече е бил сънен, когато е започнал да пише онова писмо до мис Уейд.
— Излиза, че лакеят Бауер изобщо не е замесен — вметна Бъндъл.