Бъндъл въздъхна дълбоко.
— Още тогава сте разбрали всичко, нали, старши инспектор Батъл?
— Не, тогава не го разбрах. И аз бях заблуден като всички останали. Малко след това обаче успях да свържа всички парчета от мозайката в едно цяло. Началото бе дадено с намирането на ръкавицата. После накарах сър Осуалд да изхвърли пистолета през прозореца. Падна много по-далеч, отколкото очаквахме. По принцип човек, който борави по-добре с дясната ръка, ще изхвърли всяко нещо по-далеч, отколкото ако го направи с лявата. Дори този факт породи у мен известни съмнения. Нещо обаче ми направи силно впечатление. Документите явно бяха хвърлени, та някой да ги прибере. При положение, че присъствието на мис Уейд е било случайно, за кого са били предназначени? Разбира се, за хората, които не бяха в течение, отговорът изглеждаше лесен — за графинята. Аз обаче знаех, че не може да са за нея. Какво следва от това? Следва, че документите са били прибрани от човека, за когото са били предназначени. Колкото повече мислех, толкова по-странно ми се виждаше, че мис Уейд се е появила точно на това място точно в този момент.
— Навярно съм ви поставила в затруднено положение, когато изразих подозренията си спрямо графинята.
— Така е, лейди Айлийн, и ми се наложи да импровизирам, за да ви отклоня от тази следа. Най-много обаче бе затруднен мистър Евърсли, понеже дамата наистина бе припаднала и не се знаеше какво ще каже, след като дойде на себе си.
— Сега ми става ясно поведението на Бил — вметна Бъндъл. — Разбирам защо я увещаваше да не казва нищо, докато не се съвземе напълно.
— Клетият Бил! — рече мис Сейнт Мор. — Наложи се да бъде прелъстяван против волята му, но нямаше как.
— Накратко — каза старши инспектор Батъл, — описах ви как стигнах до това да заподозра мистър Тесиджър. Нямах обаче доказателства. А и самият Тесиджър не бе наясно с много неща. Горе-долу имаше представа каква опасност представляват за него Седемте циферблата, но не знаеше кой е Номер 7. Издейства си покана от семейство Кут, смятайки, че именно сър Осуалд е Номер 7.
— И аз подозирах сър Осуалд — каза Бъндъл. — Особено след като го видяхме да се разхожда из градината.
— Никога не съм го подозирал — призна Батъл. — Няма да скрия обаче, че наистина заподозрях онова младо момче, секретаря му.
— Орангутана ли? — попита Бил. — Наистина ли?
— Да, мистър Евърсли, заподозрях Орангутана, както го наричате. Много способен джентълмен, би могъл да се справи с всичко, което си набележи. Първоначално го заподозрях, защото именно той бе внесъл будилниците в стаята на мистър Уейд. Нямаше да му е трудно да внесе шишенцето с приспивателно заедно с чашата до леглото. Заподозрях го и защото борави по-добре с лявата ръка. Тази ръкавица ме насочи към него. Имаше обаче един факт, който бе в негова полза…