Седемте песни [bg]

— Разчетох думите — обявих аз без капка гордост. — Сега трябва да се опитам да ги последвам.

— Може ли да ни кажеш малко? — прошепна Елън. Розовият светлик на зората се процеждаше през прозорците и върху бледите й страни. — Как започват?

Приклекнах до нея и огледах лицето й, изпълнено с толкова болка и обич. Започнах:

Седемте песни на вълшебниците
са и една мелодия, и много,
и да те пратят в света Отвъден могат,
макар надеждата да е тъй малка…

— Макар надеждата да е тъй малка — повтори Бъмбълви, като се взираше с празен поглед в шапката си. — Вярно е, вярно е, вярно е.

Риа посегна към една възглавничка с аромат на бор.

— Какво значи „и една мелодия, и много“?

— Не съм сигурен — казах аз, а Риа постави възглавницата под главата на майка ми. — Продължението гласи, че всяка от Седемте песни е част от великата, славна Песен на звездите, така че може би има нещо общо с това.

— Има, синко. — Елън направи пауза. — Какво още пишеше?

— Много неща. — Въздъхнах. — Повечето не ги разбирам. За разсади, кръгове и скрити източници на магия. И нещо за това как единствената разлика между добрата и злата магия е в намерението на този, който я използва. — Взех ръката й в своята. — След това стигнах до самите Седем песни. Започват с предупреждение.

На всяка Песен истината отгатни,
преди да продължиш.
Че дълговечна всяка истина е, като лес,
ала от едничко семенце покълва.

Спрях, спомняйки си, че дори могъщата Арбаса, в чиито скут седяхме, някога е била семе. Това обаче не ми вдъхна много кураж, когато продължих:

Поред ти Песните търси;
от частите се ражда цяло.
Ала не смей да продължиш,
преди душите истински и на седемте да разкриеш.

— Душите истински и на седемте — повтори Риа. — Какво мислиш, че значи това?

Докоснах клоните на пода под себе си.

— Нямам представа. Никаква представа.

Майка ми слабо стисна ръката ми.

— Какви са самите Песни?

Макар още да мислех за въпроса на Риа, изрецитирах:

— Първият урок е този на Преобразяваната,
добре го знаят дървехората.
Обвързването — сила втора
езерото на лицето знае.
Закрилата е трета,
при джуджетата, що спускат се в недрата.
Именуване — четвъртото изкуство,
е тайната на людете от Слантос.
Скокът силата е пета,
ала във Варигал пази се.
Шестата е Отстраняване,
в бърлогата си дракон спи.
И дарът на Прозрението е последен,
магия на Забравен остров.
И вече можеш да се осмелиш
Кладенеца на Отвъдното да дириш.
Но знай! Във кладенеца се не спускай,
преди всяка песен да довършиш.
Бедите са на всяка крачка,
окото на Балор една от тях е само.

В стаята настъпи тишина. Дори камбанките на Бъмбълви мълчаха.

Най-сетне тихо аз продумах:

— Не знам как бих могъл да сторя всичко, което искат от мен Песните, и да се върна, преди…

— Да умра. — Елън вдигна ръка към бузата ми. — Има ли начин да те убедя да не отиваш, синко? — Ръката й се отпусна на пода. — Така поне ще сме заедно най-после.

— Не! Аз ти причиних това. Трябва да опитам да те спася, дори шансовете да са едно на милион.

Лицето й пребледня още повече.

— Дори това да донесе собствената ти смърт, а след това и моята?!

Риа съчувствено ме докосна по рамото. Ненадейно в паметта ми плеснаха криле и аз се сетих за още един загубен приятел, смелият ястреб, който загина в битката за Крепостта под покрова. Бяхме го кръстили Беля, най-подходящото име за него. Делата му обаче бяха още по-незабравими от писъка му. Запитах се дали духът му все още се рее в Отвъдния свят. И дали няма с майка ми да се присъединим към него, ако се проваля.

Елън стисна юмруци, когато поредният спазъм премина през тялото й. Риа посегна към купа с жълта отвара, която ухаеше силно на телешка яхния и внимателно помогна на майка ми да отпие няколко глътки. Част от течността се разля на пода, а Риа повдигна купата, докато цъкаше силно с език.