Риа отново се изчерви.
— За мен, разбира се — промърмори Бъмбълви, — нямаш нищо.
Намръщих му се.
— Че защо да има?
— О, имам — немощно изрече Елън. — Имам пожелание.
— Пожелание? — Длъгнестият мъж приклекна на пода. — За мен?
— Пожелавам ти някой ден да разсмееш някого.
Бъмбълви сведе глава.
— Благодаря, милейди.
— Мерлин — прошепна майка ми. — Може би Седемте песни са като седемте изпитания на Херкулес. Помниш ли ги? Всички мислели, че са невъзможни, но той ги преодолял и оцелял.
Макар че кимнах утвърдително, аз не се почувствах по-добре. Най-тежкото изпитание на Херкулес е било за кратко да носи целия свят на раменете си. Тежестта върху плещите ми се струваше не по-малка.
Втора част
12
Туата
Входът в ствола проскърца и аз излязох от Арбаса. Преди това обаче вдишах влажния аромат на стените за сетен път и за последно погледнах руните на Туата. Отново прочетох предупреждението, което се бе запечатало в ума ми по-дълбоко от всичко друго:
Какво ли значеха последните два реда? „Душите истински. “ Достатъчно трудно щеше да бъде дори да отгатна какво значат, а какво оставаше да разкрия истинските им души. Нямах представа дори откъде да започна.
Риа също пристъпи на тревата. Лъч светлина, пробил през клоните на Арбаса, караше къдравата й кестенява коса да искри. Тя се наведе и нежно погали един от корените на дървото. Когато се изправи, погледите ни се срещнаха.
— Сигурна ли си, че искаш да дойдеш? — попитах аз.
Тя кимна и потупа корена за последно.
— Няма да е лесно, това е сигурно. Въпреки това трябва да опитаме.
Заслушан в камбанките на Бъмбълви, докато и той слизаше, аз поклатих глава.
— С него ще е още по-трудно.
Риа наклони глава към входа.
— По-добре цял ден да слушам арфа със скъсани струни, отколкото тези камбанки. Напомнят ми на железен котел, който се търкаля по склона.
Спомних си за звучната музика на Цъфтящата арфа, която ме бе спохождала в последните седмици. Вместо да рискувам да я повредя, бях решил да я оставя в безопасност в дома на Риа. Арбаса щеше да я пази добре, но щяха да ми липсват мелодичните й трели. И още нещо.
Забелязах скръбното изражение на Риа.
— Не биваше да отлагам задачата си в Мрачните хълмове. Поставих в опасност цяла Финкайра, а сега сторих същото с майка си. — Заорах земята с края на жезъла си и въздъхнах. — Истината е, че никога не съм заслужавал Арфата. Гледаше ме как се перча с нея, как се правя на вълшебник. Е, не съм вълшебник, Риа. Не съм достатъчно силен. Не съм достатъчно мъдър.
Тя леко повдигна вежди.
— Мисля, че от ден на ден помъдряваш.
— Но не достатъчно, за да овладея душите на Песните! Не зная дори откъде да започна.
Огромните клони над нас ненадейно се раздвижиха и разклоненията им зачаткаха едни в други, запращайки надолу дъжд от съчки и листа. Макар че малките дървета край Арбаса оставаха напълно неподвижни, самият дъб се клатеше като насред ураган.
Прониза ме страх и аз сграбчих Риа за лакътя.
— Бързо! Преди да ни е ударил някой клон.
— Глупости. — Тя издърпа ръката си. — Арбаса никога не би го сторила. Слушай.
Докато вадех листа от косата си, осъзнах, че звуците на дървото оформят нещо друго. Звук, който се повтаряше отново и отново. Тууууууааааатааааа. Туууууаааааатааааа.
Люшкането бавно се успокои, клоните утихнаха. Величественото дърво се извисяваше спокойно над нас както преди. Едно обаче бе различно. Макар все още да не знаех нищо за душите на Песните, имах идея откъде да започна.
— Гробът на Туата — обявих аз. — Задачата ни започва оттам.
Риа прехапа устни.
— Ако Арбаса вярва, че това може да помогне, тогава и аз така мисля, но не ми харесва идеята да ходим там. Никак.
Точно тогава Бъмбълви, с още по-измъчен вид от обикновено, показа глава през входа в ствола и с препъване стъпи на тревата, държейки се за корема.
— Ама че буря! Крехкият ми стомах се обърна. — Дългучът се поизправи и намести шапката си, звънчетата задрънчаха. — Но не се бойте, не се бойте. Това време ме следва навсякъде, така че съм свикнал.
Риа и аз се спогледахме притеснено.
— Все още мисля да дойда с вас — продължи той, докато разтриваше ребрата си. — Макар че с тази нова контузия ще ми е по-трудно да ви забавлявам. И все пак, шутът трябва да опита!