Выбрать главу

— Дорииии е възмооожно един деееен да си достаааатъчно мъъъъдър да нооосиш едно от Съкроооовищата и да неее унищожаваааваш пооовече, откоооолкото създааааваш.

Преглътнах с усилие.

— Моооже да ми кааааажеш Седемтееее пееесни. — Не бе предложение, а заповед. Думите й ехтяха в ушите ми.

Поколебах се за миг, поех си дълбоко въздух и започнах:

Седемте песни на вълшебниците са и една мелодия, и много, и да те пратят във света Отвъден могат, макар надеждата да е тъй малка…

Бъмбълви, стаен в далечния край на пещерата, поклати унило глава и камбанките му се раздрънчаха. Паякът обърна огромно око към него и шутът веднага притихна.

Сред блещукането на кристалите продължих с предупреждението, че трябва да овладея всяка от Песните. Очите на Риа блещукаха като кристали, докато изричах думите, запечатали се в самото ми същество: Душите истински и на седемте. След това изрецитирах самите Седем песни. Когато накрая споменах за окото на Балор, Великата Елуса се раздвижи неспокойно.

Известно време никой не продума. Накрая гласът на огромния паяк прогърмя отново:

— Страаах ли тееее еее?

— Да — прошепнах аз. — Страх ме е, че няма да успея да го сторя, преди луната да се скрие отново.

— Сааамо ооот товааа лиии?

— Страх ме е колко ще е трудно да открия душите на Песните.

— Сааамо ооот товааа лиии?

Нервно прокарах ръка по кристалния под.

— Най-много се страхувам от седмата, Прозрението, макар че не знам защо.

— Щеее рааазберееееш защооо, акоооо стииигнеш дотаааам. — Елуса се почеса по гърба с три от краката си. — Моооже даааа научииииш и маааалко магииия. Жаааалко, че нямаааа даааа е нииищо полеееезно. Наприииимеер как дааааа плетееееш паяжииина. Илиии дааа дъъъвчеш кааамък.

Риа се позасмя. След това обаче лицето й се напрегна.

— Какво значи онази част за окото на Балор?

Белите косми по гърба на паяка щръкнаха.

— Людооеееедъът има саааамо еднооо окооо. И убиииива всееееки, който поглеееедне в нееего, дориии за миииг.

Риа се приведе към мен.

— Сигурно Туата така е загинал.

— Даааа, наииистинааа — обяви Великата Елуса. — И такааа ще загииинетеее и виие, ако не внимаааавате.

Намръщих се.

— Истината е, че може и никога да не стигна дори до Първата песен. Когато ти ни откри, вървяхме към Ларо Фана, където се надявахме да научим нещо полезно. Но без дървехората, това не е особено голяма надежда.

— Саааамо неееея ииииматееее.

— Фаро Лана е тъй далеч оттук — отчаяно изрече Риа. — Поне седмица път пеша, дори да не срещнем други препятствия.

— Седмица! — простенах аз. — Нямаме толкова време.

Внезапно взрив от бяла светлина изпълни кристалната пещера.

15

Преобразяване

Озовахме се седнали на затревено поле на ръба на скала, надвесена над морето. Когато се взрях надолу, видях колонии от чайки, гнездящи в нея. Пищяха, кряскаха и се грижеха за малките си. По лицето ми повя хладен бриз и донесе миризмата на солена вода. Далеч под мен белият прибой преминаваше в яркосиньо, след това в зелено, наситено като нефрит. От другата страна на морската шир се виждаше малък остров, мрачен и тайнствен. Зад него се кълбяха мъглите, потулващи цяла Финкайра.

Обърнах се към Риа и Бъмбълви, които също се дивяха на новото ни обкръжение. Само преди секунди бяхме в пещерата на Великата Елуса! Където и да се намирахме сега, мястото беше далеч. Какво изумително умение, да прехвърляш хора по този начин! Тя си бе спомнила дори за жезъла ми. Отбелязах си наум да внимавам по време на петия урок, Скока, ако някога стигна до него.

Риа скочи на крака.

— Виж там! — Тя сочеше островчето. — Виждаш ли?

Изправих се и се подпрях на жезъла си.

— Да, остров. Изглежда почти нереален, нали?

Риа не откъсваше очи оттам.

— Защото е почти нереален. Това е Забравения остров. Сигурна съм.

По гръбнака ми плъзнаха тръпки.

— Седмата Песен! Там трябва да отида, за да науча повече за Прозрението. — Стрелнах я, преди да се обърна отново към острова. — Виждала ли си го преди?

— Не.

— Откъде тогава си сигурна, че това е Забравения остров?

— От историите на Арбаса, разбира се. Това е единствената суша на Финкайра, която не е част от големия остров. Говори се, че дори Дагда не е стъпвал там открай време. И освен морския народ, който обитава протока, никой не знае как да премине през мощните течения и още по-силните магии, които обграждат Забравения остров.