— Вижте сега какво направихте! — Той изръмжа, определено без помен от шеговитост, и се наведе да събере строшените парчета. Видя, че искам да му помогна и махна ядно с ръка. — Върви си, момче! Не ми трябва помощта ти.
Унило се обърнах към хлебния фонтан и се затътрих към него — ароматите вече не ми правеха впечатление. Риа беше видяла случката и само поклати раздразнено глава. Също като мен знаеше, че всичките ни усилия ще се окажат безсмислени, ако в Слантос не открием каквото ни е нужно.
Докато подминавах момченцата, които си приличаха достатъчно, за да са близнаци, видях, че спорът им скоро ще прерасне в бой. Стискаха юмруци, цедяха думите през зъби. Едното се опита да настъпи парчето хляб, което бе в краката на другото. Ноздрите на противника му се разшириха, той ядно изкрещя и го нападна.
Препасах жезъла си и застанах между тях. Хванал едното момче за яката, а другото — за рамото, аз се стараех да ги държа по-далеч едно от друго. И двамата викаха и се дърпаха, и двамата искаха да ме ритнат по краката. Накрая, когато вече не можех да ги удържам, аз ги пуснах и бързо грабнах хляба.
Вдигнах го — той вече беше по-скоро мръснокафяв, отколкото син.
— За това ли се биете?
— Мой си е! — кресна едното момче.
— Не, мой! — извика другото.
Вкупом се втурнаха към хляба, но аз го вдигнах извън обсега им и го размахах, без да обръщам внимание на хленчовете им. Парчето ухаеше на сладка меласа.
— Сега, искате ли да разберете как и двамата можете да ядете от него? — попитах ги аз.
Едното момче наклони скептично глава.
— Как?
Потайно хвърлих поглед през рамо.
— Ще ви кажа, но само ако запазите тайната.
Момчетата помислиха и накрая кимнаха едновременно.
Приклекнах и им прошепнах нещо. Ококорени, те ме слушаха внимателно. Когато приключих, им подадох хляба, те незабавно седнаха и само след секунди бузите им се издуха.
— Не е зле.
Вдигнах глава — пълният мъж ме гледаше.
— Кажи ми, момче, как ги убеди да си споделят самуна?
Изправих се и извадих жезъла от колана си.
— Лесно. Просто им казах да редуват хапките. — Поусмихнах се. — И че ако не искат, ще им го изям аз.
Мъжът нададе дълбок, гърлен звук, който беше или смях, или стенание, после се навъси и сякаш ме загледа с уважение. Или смущение. Трудно можех да преценя. Накрая продума и разсея съмненията ми:
— Момче, ако искаш да научиш това-онова за печенето на хляб, последвай ме.
23
Именуване
Мъжът закрачи към една от оформените като самун хляб сгради в далечния край на площада. Преди да влезе, той хвърли парчетата от строшената си стомна в една кофа до вратата и обърса пухкавата си ръка в кафеникавата си туника. Ако се съдеше по вида й — далеч не за пръв път. Опря длан на стената до вратата и с благодарност потупа кафявите тухли.
— Виждал ли си някога такива?
— Не. От специална глина ли са направени?
Лицето му стана сърдито. Или пък развеселено.
— Всъщност, направени са от специално брашно. Съставките му придават необичайна здравина. — Той пак потупа тухлите. — Да си разбираш от съставките, момче, е първото правило в печенето на хляб.
Нещо в интонацията му, когато каза „да си разбираш от съставките“, ми подсказа, че има предвид нещо повече от простото познаване на различните билки и растения. Макар да се изкушавах да го попитам, аз се спрях от страх да не се натрапвам.
— На това тук — продължи той, — му викаме тухлено тесто. Шесткратно изпечено, за да стане още по-здраво. — Той натисна стената с късите си пръсти. — Тези тухли ще ме надживеят с поне сто години. Риа, която ни следваше, се вгледа с почуда в тухлите.
— И преди съм яла корав хляб, но не толкова корав.
Кръглият мъж се обърна към нея толкова рязко, че коремът му се разтресе и от оцелялата стомна плисна златиста течност.
— Добре казано, горско момиче.
Тя се усмихна.
— Може да ме наричате Риа.
— А мен — Мерлин.
Мъжът кимна.
— Аз съм Плутон.
— Плутон — повторих. — Това не е ли гръцко име? От историята за Деметра и първата царевична реколта?
— Ам‘че да, момко. Откъде знаеш за гърците?
Гърлото ми пресъхна.
— Майка ми ме научи.
— Моята също. Няма дете в Слантос, което още от люлката да не знае приказки за жътва и печене на хляб, идващи от най-различни земи. Никак не е необичайно детето да получи името си от някоя от тези истории. — Изгледа ме така, че не бях сигурен какво си мисли. — Разбира се, това не е истинското ми име.