С Риа се спогледахме. Спомних си думите на Урналда за истинските имена и се изкуших да го попитам. Безпокоеше ме и това, че не виждах връзка между битовото печене на хляб и вълшебното Именуване, ала отново не продумах. Нещата се бяха променили за добро и не исках да ги развалям. По-добре да изчакам.
Плутон вдигна едно резе.
— Хайде, влизайте и двамата.
Изведнъж се сетих за Бъмбълви, огледах тълпата и бързо го забелязах, застанал до хлебния фонтан. Беше се надвесил над него и жадно се взираше в златистата течност, а наоколо му се тълпяха деца, навярно любопитни да разгледат шапката му с камбанки. Не изглеждаше в беда и не исках да злоупотребявам с гостоприемството на Плутон, затова го оставих там.
Щом влязохме, ни обляха нови ухания. Печен ечемик, нектар, сладък като разцъфтели рози и непознати ароматни подправки. Голямата стая приличаше на кухнята на препълнена гостоприемница — над огъня къкреха гърнета, от тавана висяха сушени подправки, корени и парчета дървесна кора, а рафтовете бяха пълни с чували със зърно и брашно. Шест-седем души съсредоточено разбъркваха, наливаха, режеха, опитваха и печаха. От израженията им личеше, че се наслаждават на работата си и същевременно много внимават.
През няколко реда тесни прозорци нахлуваха слънчеви лъчи, но най-много светлина идваше от огнището — съвкупност от каменни печки и кухини, пълни с жар, които заемаха почти цялата стена. Вместо с дърва, огънят беше напален с някакви плоски сиви калъпчета — несъмнено поредната тайнствена рецепта на народа от Слантос.
Над огнището, достатъчно високо, за да не може никой да го достигне, висеше огромен меч, опушен от безброй горящи огньове. Металната ножница беше ръждясала, а коженият колан — прояден. Нещо у стария меч събуди любопитството ми, ала насред цялото суетене скоро забравих за него.
При Плутон дойде високо момиче с червени като ябълки страни и черна коса до раменете. Изглеждаше много различна от всеки друг в поселището, отчасти заради тъмната коса, отчасти заради тънката фигура. Очите й, черни като моите, бяха озарени от интелект. Момичето посегна към стомната със златиста течност, но се вцепени, щом видя мен и Риа, застанали до стената.
Плутон посочи към нас.
— Това е Мерлин, а това — Риа. Тук са, за да научат това-онова за печенето на хляб. — После посочи момичето и безцеремонно или просто разсеяно рече: — Това е моята ученичка Вивиан. Познавах родителите й от пътуванията си на юг. Когато загинаха в едно страшно наводнение, тя дойде при мен. Кога беше това?
— Преди шест години, главен пекар Плутон. — Тя обхвана стомната грижовно като майка — новородено и все още ни наблюдаваше предпазливо, когато попита: — Имате ли им доверие?
— Доверие ли? Разбира се, че не. — Той я погледна. — Но навремето нямах доверие и на теб.
Тя се скова, ала не продума.
— Освен това — продължи той, — случайно чух за едно момче, което отблъснало огромен таласъм само с жезъла си. Спасило едно от децата ни. — Той наклони глава към мен. — Да не би да си бил ти?
Малко смутен, аз кимнах, а той махна с ръка към жезъла ми.
— А това е оръжието ти, така ли?
Отново кимнах.
— Не би свършило много работа срещу таласъм — отбеляза той мимоходом. — Освен ако не е омагьосано.
Вивиан ахна, черните й като въглени очи се втренчиха в жезъла ми. Без да се замислям, го обърнах така, че да не се виждат знаците от Песните.
Плутон взе самун хляб с жълта коричка от подноса на един преминаващ мъж, разчупи го и напълни ноздрите си с аромата му, а после подаде двете половини на мен и Риа.
— А сега хапнете, ще ви трябват сили.
Захапахме хляба без колебание. Когато вкусихме топлата мекота на царевичното зърно, маслото, копъра и какво ли още не, погледите ни се срещнаха. Очите на Риа блещукаха като океани под надигащата се зора.
Плутон се обърна към Вивиан.
— Ще им възлагаме най-простите задачи. Ще разбъркват, смесват и режат. Никакви рецепти!
Той вдигна две дървени кофи, поръсени с паднало брашно, и ги подаде на Риа.
— Можеш да ги напълниш от онези торби там — едната с ечемик, а другата с пшеница. Отнеси ги при мелничарското колело, в онази стая зад високите рафтове. Там може да научиш малко за меленето и пресяването. — Той отръска малко брашно от туниката си. — А ти, момче, ще режеш. Ето там, на масата, където приготвят сърцехляб.
Вивиан се изненада.
— Настина ли?
— Точно така — обяви Плутон. — Може да кълца семена. — Пренебрегвайки изненаданото й изражение, той се обърна към мен. — Ако работиш добре, ще ти покажа и още. Може дори да ти позволя да опиташ от сърцехляба, който ще напълни стомаха ти и ще изпълни сърцето ти с кураж.