— Шим! — извикахме ние в един глас.
Когато довърши прозявката си, великанът ни погледна изненадано. Потърка очи и пак ни погледна.
— Вие сън ли е? Или е истина?
— Истина сме — заявих аз на висок глас.
Шим сбърчи нос, все още несигурен.
— Съвсем, напълно, абсолютно?
— Съвсем, напълно, абсолютно. — Риа пристъпи напред и потупа единия му крак. — Радваме се да те видим отново, Шим.
Широко усмихнатият великан протегна ръка и внимателно ни сложи на дланта си.
— Мисля си, че още сънувам. Но сте вие, най-наистинските вие. — Той наведе глава и ни подуши. — Миришешете на хляб. На най-хубавостен хляб.
Кимнах.
— Амброзия, като онази вечер при Каирпре. Помниш ли, Шим? Ще ми се да ти бяхме донесли, но бързаме. Много бързаме.
Огромният нос отново се сбърчи.
— Още ли си пълен с лудост?
— Може и така да се каже.
— Откак се срещнахме за първия път, все си пълен с лудост! — Великанът се заклатушка от гръмовен смях и от възвишението се отчупиха няколко камъка. — Онзи път за малко да ни нажилят хилядостни пчели.
— А ти приличаше на топка мед.
Риа, която бе успяла да се изправи на колене в дланта му, също се включи.
— Беше толкова дребен, че те взех за джудже.
Розовите очи на Шим светеха от гордост.
— Аз вече не малък.
Край нас отекна поредният трясък от долината и разтърси хребета, на който стояхме. Дори ръката на Шим се разклати като дърво на силен вятър, а с Риа се хванахме за палеца му, за да не паднем. Изражението му стана сериозно.
— Долу работят здраво — каза той. — Аз трябва донесе клоните, за да сготвим вечеря. Аз само искал да се потъркалям и малко да поспя. Само за съвсем краткостно.
— Радваме се, че го стори — отговорих аз. — Имаме нужда от помощта ти.
На няколко метра от нас се разнесе дълъг, изпълнен с болка стон. Преди да успея да кажа каквото и да било, Шим посегна със свободната си ръка и вдигна Бъмбълви за плаща. С увисналото си лице и опърпаните дрехи шутът изглеждаше едва ли не полужив.
Риа го изгледа притеснено.
— Видя ли го да пада, когато Шим се събуди?
Аз невесело й се усмихнах.
— Може би за този Скок говореше Гюри.
— Ооооох — стенеше Бъмбълви и се държеше за темето. — Все едно главата ми е една от скалите, които се срутиха по склона. Сигурно съм паднал от онази купчина… — Изведнъж осъзна, че го носи великан и заудря гигантския палец под плаща си. — Помощ! Ще ме изяде!
Шим изсумтя и поклати глава.
— Ти не много вкусностен, ясно се вижда. Никога няма те сложа в устата си.
Махнах на Бъмбълви.
— Не се тревожи. Великанът ни е приятел.
Бъмбълви все още размахваше крайници току пред носа на Шим.
— Каква трагедия! — викаше той. — Толкова хумор и мъдрост, изгубени завинаги в корема на великан!
Шим го пусна в дланта на другата си ръка и Бъмбълви се строполи до мен и Риа. Помъчи се да се изправи, замахна към носа на Шим, спъна се и падна по лице.
Великанът се ухили.
— Поне е смешен.
Бъмбълви се вцепени, докато се мъчеше да стане.
— Наистина ли? Достатъчно, за да се засмееш?
— Не чак толкова — прогърмя Шим, толкова мощно, че почти ни отвя от дланта си. — Но достатъчно, за да се усмихнана.
Шутът най-после се изправи, опитвайки се да пази равновесие, докато пъчеше гърди и се опитваше да заглади гънките по плаща си.
— Добър великан. По-интелигентен си, отколкото си мислех в началото. — Той несъзнателно се поклони. — Аз съм Бъмбълви Веселяка, шут на…
— Никого. На никого не е шут. — Пренебрегнах изпепеляващия поглед на Бъмбълви и казах на Шим: — Имаме нужда от помощта ти. Трябва да стигнем до бърлогата на спящия дракон, с който Туата се е сражавал много отдавна. Някъде отвъд водата е.
Вятърът по скалите се усили, а усмивката на Шим се стопи.
— Сигурно шегувате.
— Боя се, че не — включи се Бъмбълви, върнал се към обичайната си безрадостност. — Може направо да ни изядеш сега, преди да го направи драконът.
— Ако наистина спи — попита Риа, — колко опасен може да бъде?
— Многостно — избумтя Шим и целият се разлюля като дърво насред буря. — Като начало, дракон гладен даже докато спи. Освен това може събуди всеки миг. — Той се замисли за миг. — Никой не знае кога ще се изчерпа магията на Туата и кога събуди дракон. Но легенди твърдят, че това ще е най-мрачният ден за Финкайра.
Бъмбълви въздъхна.