Под корема му блещукаха и искряха съкровища — корони и огърлици, мечове и щитове, тръби и флейти — всички от злато и сребро, инкрустирани със скъпоценни камъни. Навсякъде лежаха рубини, аметисти, нефрит, смарагди, сапфири и огромни перли. Никога през живота си не си бях представял, че може да съществува такова огромно имане, ала не усещах никакво желание да го претърся — навсякъде бяха пръснати не само съкровища, а и черепи с всякакви форми и размери, някои лъскавобели, други — изпепелени от огъня.
Промъкнах се по-навътре в падината, а Риа и Бъмбълви ме следваха по петите. Заедно се свихме от страх, стреснати от бавния, зловещ ритъм на дишането на звяра. Очите му не бяха напълно затворени — под клепачите му се виждаха златистожълти процепи. Не можех да се отърся от усещането, че чудовището е колкото заспало, толкова и будно.
В този миг челюстите му се открехнаха, от тях изскочи тънка струйка огън и овъгли скалите и няколко черепа. Бъмбълви отскочи назад и изпусна шапката си изпод плаща.
Драконът ненадейно изхърка и размести туловището си. Клепачите му потрепнаха и се поотвориха, а Бъмбълви се задави от страх. Краката му се разтрепериха и когато видя, че шутът ще припадне, Риа го хвана за ръката.
Тогава, с кошмарна мудност, драконът вдигна нокътя с нанизания череп. Сякаш предвкусвайки рядко лакомство, той го доближи до ноздрите си. Клепачите му трепнаха, ала не се отвориха, когато той изплю нов изпепеляващ пламък. Когато приключи с подготовката, драконът измъкна с уста черепа от нокътя си и в падината отекна шумно хрущене. Драконът издиша гъсто валмо дим и продължи да хърка.
И тримата потреперихме. С мрачно, решително изражение аз подадох жезъла си на Риа, сложих дясната си ръка върху дръжката на меча и съвсем бавно го изтеглих от ножницата. Когато се показа, острието иззвънтя съвсем слабо, като далечно звънче. Спящият дракон изръмжа и наостри уши. Междувременно сънят му сякаш се промени. Той яростно изсъска, оголи зъби и замахна с нокти във въздуха.
Вцепених се. Ръката ме заболя от тежкия меч, вдигнат над главата ми, но не посмях да го сваля, за да не издаде още някои звук. След няколко минути драконът се поуспокои и утихна, а ноктите ме се отпуснаха.
Внимателно продължих напред, стъпка по стъпка. Всяка от люспите на дракона бе по-голяма от мен. Потта щипеше очите ми. Ако получа само един шанс, къде да ударя? Люспите покриваха гърдите, краката, гърба, опашката и дори ушите му. Може би ако го намушках в някое от полузатворените му очи, щях да успея.
Промъквах се все по-близо. Въздухът ме давеше и исках да кашлям, но с всички сили се съпротивлявах на импулса. Ръката ми стисна дръжката.
Изведнъж раздвоената му опашка замахна като камшик. Нямах време не само да се отдръпна, но дори да помръдна. Когато тя се разгъна изцяло, единият й край се уви около гърдите ми и ми изкара въздуха, а другият — около ръката с меча.
Бях напълно безпомощен.
Риа изпищя задавено. Драконът се напрегна и ме стегна още по-здраво, но жълтите цепки на очите му не се разшириха. Все още изглеждаше заспал или полузаспал и ако съдех по извивката на устата му, щеше всеки момент да се наслади на един напълно реалистичен сън — как поглъща момче с меч.
С крайчеца на втория ми взор видях как Риа пада на колене. Бъмбълви приклекна тромаво до нея, увесил нос и, напълно неочаквано, запя. Осъзнах, че това е погребална песен, ниска и скръбна. Колкото и да ме мъчеше хватката на дракона, изтръпнах от думите й.
Още преди Бъмбълви да довърши, челюстите на дракона се отвориха. Наблюдавах ужасен, докато пред очите ми изникнаха редове остри зъби, черни от пламъците. Задърпах се с всичка сила, но опашката му само затягаше хватката си. Челюстите се отвориха още по-широко.