— Не са комунистите — възрази Сакура. — Комунистическите племена произвеждат храна, а не опиум. Само селяните от племето мео произвеждат опиум от векове. Никога обаче не са го рафинирали. Това го правят западняците. Именно те превърнаха опиума в нещо наистина смъртоносно. В съвършената капиталистическа стока — каза тя с огорчение. — Една част се продава на американските войници. Останалата част заминава за Америка и Европа. Рей-бановете я продават на корсиканците, а те на дилърите.
Франсин не откъсваше поглед от лицето на Сакура и не преставаше да си задава въпроси. „Ти моя дъщеря ли си? В това ли се е превърнала Рут?“
— Не си ли даваше сметка, че това, което вършиш, е лошо?
— Естествено, че си давах сметка.
— Защо тогава не напусна тази работа? Лицето на Сакура се изкриви.
— Мислех да го направя, но те ми отнеха прекрасното ми момченце.
— Кой ти го отне?
— Първо ми го отне Роже. — Очите на Сакура отново се изпълниха със сълзи. — Той остана без работа. Рей-бановете разориха чартърните компании. Роже много страдаше. Започна да пие и да буйствува. Видях какво представлява в действителност. Ненавиждах търговията с хероин и исках да избягам от Лаос. Исках да открия място, където да мога да възпитам детето си. Далеч от войната и от хероина. Опитах се да напусна Виентян, но Роже разбра това и ме спря. Отне ми Луис. Той бе само на две години. Роже ми позволи да го виждам само в събота и в неделя, и то в неговата къща. Не можах обаче да си върна детето. Тогава Роже реши да открадне пари от Джай Хан. Накара ме да му помогна. Казах му, че тази негова идея е налудничава, обаче той вече си я бе набил в главата. Държеше Луис в ръцете си и ме принуди да му сътруднича.
— И ти реши да измамиш Джай Хан, така ли? — попита Мънро.
Сакура кимна утвърдително.
— Как го направи?
— Знаех как работи Джай Хан. Превежда всичките си пари в банка в Тайланд. Занасяхме ги на летището с кола и там ги натоварвахме на самолета на лаоските кралски въздушни линии за Банкок. Описах на Роже маршрута. Една сутрин неговите хора спряха колата ни и взеха чантите с парите. Работата излезе съвсем проста и никой не пострада. Парите обаче се оказаха много. Много повече, отколкото можех да предполагам. Близо седемстотин хиляди американски долара.
Франсин бе изненадана.
— Седемстотин хиляди? Сакура кимна утвърдително.
— Шестстотин и осемдесет хиляди по-точно. Джай Хан побесня. Бях принудена да се скрия. Всички започнаха да ни търсят: и полицаите, и рей-бановете, и племето мео. Дори и корсиканците, защото се уплашиха да не би тази случка да сложи край на техния бизнес с Лаос. Предадоха Роже и Джай Хан го откри и го уби. Партньорът на Роже успя да избяга. Откриха Луис и го отвлякоха. Търсиха и мен, обаче аз успях да се укрия в една планинска пещера. После успях да пресека границата с Тайланд. Джай Хан обаче ми изпрати послание, че иска да му върна парите. В противен случай щял да убие детето ми. — Сакура започна да кърши ръце. — Парите обаче не са у мен. Партньорът на Роже ги изнесе от страната и изчезна. Парите ги няма.
Дълго време и тримата мълчаха.
Ти заради това ли ме потърси? — попита накрая Франсин. — Да.
— Реши, че мога да ти помогна?
— Реших, че би могла да ми помогнеш.
— Защо тогава избяга?
— Когато разбрах, че си наредила да ме следят, допуснах, че може би си предупредила рей-бановете за мен. Започнаха да ме издирват още когато напуснах Виентян. Не ме търсят само заради парите на Джай Хан. Уплашиха се, че мога да говоря пред журналисти. Добре знам какво става в Лаос. Наясно съм с договореностите между Джай Хан и рей-бановете. Хиляди американски войници във Виетнам вече са се наркотизирали и това е известно на всички. И в самата Америка наркоманите стават все повече и повече. Искат да ми запушат устата. Франсин се изправи и погледна Сакура.
— Значи не дойде при мен от желание да се запознаем. Потърсила си ме единствено заради очакването, че ще те избавя от неприятности.
Сакура преглътна и Франсин забеляза как нежното й гърло трепна.
— Нямаше при кого другиго да отида. Дойдох при теб с надеждата, че би могла да спасиш детето ми.
Франсин стрелна за миг с поглед младата жена. Погледът й обаче не се спря на нея, а мина през нея, в една друга реалност. Сетне, без да каже дума, се обърна и излезе от стаята.
Франсин се бе договорила за среща с Мънро в големия безличен хотел срещу клиниката, в която бе настанена Сакура. Излезе от таксито и стъпи в кишата. Сетне натисна въртящата се врата и се запъти към бара. Топлината й мекото осветление я обгърнаха.
Мънро вече бе заел позиция на бара и я очакваше. В помещението цареше оживление, но около Клей Мънро имаше свободно пространство. Около Клей винаги имаше свободно пространство. Франсин не знаеше на какво точно се дължи това — дали на неговите размери, на черния цвят на кожата му или на суровите черти на лицето му. Може би и на трите едновременно.